Лисича опашка, блатия (бърболист) / Lythrum salicaria

Лисича опашка, блатия (бърболист) / Lythrum salicaria
Семейство Lythraceae
Многогодишно тревисто растение расте на височина до 150 см с червени, синъо-розови, розови или бели метличести съцветия. Расте по влажни ливади край реки, потоци и блата из цялата страна до 1700 м н. в. . Цъфти юни - август. Използваме връхните части на стъблата (Hebra Salicariae), които берем по време на цъфтеж. Сушим на сянка и на китки.
Билката съдържа гликози-да салицерин, танин, дъбилни вещества, пектин, слузни ве­щества, флавоноиди, етерич­но масло, каротин, нишесте идр.
Lythrumsalicarla salecana Има запичащо, кръвоспира­що, антисептично, улеснява­що заздравяването на рани действие.
В народната медицина отварата се прилага предим­но при стомашно-чревни колики, диария, дизентерия (особено при деца), хемороиди. Доза: 5/500.
Изключително ефикасно противовъзпалително и кръвоспиращо средство - стрити на прах изсушени връхчета - при стомашно-чревни възпаления с кръвоиз­ливи, маточни и белодробни кръвотечения.
За приготвяне на запарка 2-3 супени лъжици стръко­ве от блатия се заливат с 1/2 л вряща вода. Изпива се за 2-дни.
Размачкано прясно растение се прилага и външно за лапи при кървящи рани.

Лапад / Rumex obtusifolius

Лапад / Rumex obtusifolius
Семейства Polygonaceae, Rumex patientia.
Расте повсеместно. Цъфти през лятото в зелено. Вторият вид и в градините. Отвара от коренището лекува кожни болести, струпеи, кел, малария, скорбут. От смачкани корени, сварени с оцет и смесени със същото количество свинска мас се прави крем, които е отлично средство против краста. Доза за отварата - 5-10/500.

Змийска трева / Goniolimon collinum

Змийска трева / Goniolimon collinum
Goniolimon colinum var. typica сем: Plumbaginaceae
Расте no сухите и каменливи топли места на отечеството ни. Приземните листа са събрани в розетка в розетка и от тях излизат стръкове с дребни бели цветчета, като метлица. Цъфти през юни. В Бъл­гария естествено разпространени са 4 вида и всичките са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Отварата служи против хемороиди, а заедно с хвощ - абортативно. Доза: 10/500.

Смесена с храната на свинете действа против "гър­лица".

Копитник - Asarum europaeum

Копитник - Asarum europaeum
Копитник милодинче, обичниче семейство Aristolochiaceae

Многогодишно тревисто растение с пълзящо разклонено ко­ренище и грудка, много по-голяма и по-сплесната от тази на цикла­мата. Расте из влажни, сенчести, най-често букови гори в предпла-нините и долния планински пояс до 1200 м н. в. в Северна и Западна България. Цъфти през пролетта в жълто-кафяво.

Съдържа етерично масло с глав-Asarum europaeum ни съставки азарон (фенилпропа-

ново производно) и диазарон. Тези две съединения са летливи отровни вещества. В масло­то има още азарилов алдехид, пинен, евгенол, метилев-генол и борнилацетат. Коренището съдържа и дъбилни и слузни вещества, въглехидрати. Смята се, че аза-ронът в растението е с наркотично действие.

Използва се цялото растение заедно с корена Herba et Radix Asari. Употребява се прясно и изсушено.

Билката действува отхрачващо, слабително и нерво-успокоително. Предизвиква повръщане. Прилага се про­тив алкохолизъм, кашлица, мигрена, главоболие, лесна раздразнимост и др.

Отварата от коренището се препоръчва против ди­зентерия, бодежи, главобол и външно за промивки на гнойни рани. Стрито на прах, изсушеното растение се употребява за посипване при краста и гнойни рани.

1 супена лъжица прясна (или 1 кафена лъжичка изсуше­на) билка се залива с половин литър вряла вода и се оста­вя да кисне 2 часа. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.
Копитник - Asarum europaeum

Зайча стъпка / Geum urbanum

Зайча стъпка / Geum urbanum
Зайча стъпка, невен, омайниче, колеш, горочелец семейство Rozaceae

Многогодишно тревисто растение с късо хори­зонтално коренище и до 30-70 см високо, леко влакнесто стъбло. Цъфти от май до август в светло-жълти цве­тове.

Използват се коренищата (Rhizoma Gei urbanae, Caryophyatae) и надземната част (Herba Gei urbanae).

Коренището съдържа етерично масло, в състава, на което влиза евгенолът, на който се дължи приятната карамфилова миризма. Съдържа още дъбилни вещества, скорбяла, захари и др. В надземните части също има дъ­билни вещества и флавоноиди.

Разпространено е из храсталаци и сенчести гори, горс­ки поляни, край горски пътеки, из селищата край ог­ради, по дворове и пустеещи места до 1500 м н. в. из цяла­та страна.

Противовъзпали­телно, кръвоспира­що, затягащо и то­низиращо средство. Geum urbanum Използва се при кървящи венци, хемороиди и др. Намира приложение и при други храносмилателни проблеми като колики, ме-теоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, черва­та, черния дроб. Използва се за ускоряване заздравява­нето на рани. Препоръчва се като тонизиращо нервна­та система средство.

Корените с коренището се прилагат като отвара -2 чаени лъжички на 250 мл вряща вода, която се изпива за 1 ден. Отварата от тревата лекува възпаление на очите. За компреси доза: 5-10/500.

Кукуряк / Helleborus odorus


Helleborus odorus е от семейството на Ranunculaceae, Н. Walilreichende Nieswurz, фр. Heebore. %, (2). Многогодишно тревисто, характерно за Запад­на и Северна България растение с дебело пълзящо коренище. Едно от първите пролетни цветя. Цъфти през февруари-април в зелено-жълто. Лечебно и декоративно растение. ОТРОВНО!

Отварата се употребява в малки дози против хемороиди, кашлица, плеврит, външно за промиване на рани. Коренът се употребява против болестта "стрели" у добитъка. Доза: 3/500.
Брането става в края на лятото и началото на есента след узряване на плодовете и рано на пролет при появата на първите листа. При събиране на билката да се оставят поне половината от добре развитите растения, за да се осигури размножаването на вида.

Коренищата с корените се изкопават с права лопата или копачка, като се внимава да не се наранят, изтръскват от пръстта, след което с остър нож се изрязват надземните части плътно до коренището.

След това се измиват за кратко под течаща вода. От-цеждат се и се разстилат на 5-7 см пластове за суше­не. Билката е напълно изсушена, когато при огъване ко­рените и коренищата се чупят.

Дрогата съдържа сърдечни гликозиди, стероидни са-понини, тлъсто малсло и др.

Кукурякът тонизира сърдечния мускул и забавя пулса, успокоява нервната система, разхлабва червата, стимулира диурезата. Поради отровността и да се използва само по лекарско предписание.

Сминдух, камилско сено / Trigonella foenum graecum

Сминдух, камилско сено / Trigonella foenum graecum
Семейство Papilionaceae. Култивирано растение. Цъфти в бяло. Използва се семето - Semen foeni graeci. Отварата от него се използва против кашлица, кръвохрачене, начална туберкулоза, болестите на далака, диабет. Служи за гаргара при ангина, а и като слабително средство. Доза: 10/500.

Африканските народи вярват в страшната му чу­дотворна сила, затова, не смеят да нагазят върху не­го, за да не им се схванат краката. Употребяват го са­мо като подправка на гозбите си. Растението е широ­ко разпространена подправка и в кухнята на средизем­номорските и източните народи.

Народната ни медицина използва брашно от семето за правене на пластири за гноАни циреи, рани, отоци, ревматични болки, подагрени отоци, рани по гърдите у кърмачките. Източните народи прилагат сминдуха като полововъзбудително и повишаващо потентност­та средство.

Изсипливче, белило, зарвързанче / Herniaria glabra

Изсипливче, белило, зарвързанче / Herniaria glabra
Семейство Caryophyllaceae - карамфилови. Н. Kahles Bauehkraut, фр. Herbe du tuvc, ане. Rupturewort

Многогодишно тре­висто растение с полеганало, силно разклонено, дълго 10-20 см стъбло и дребни, жълтозе­лени цветове - прилича на па­чата трева. Расте по сухите, каменисти и тревисти хълмо­ве в цялата страна. Цъфти от април до август.

Берем Herniaria glabra през време на цъфтеж и сушим на китки на сянка или пък разс­тиламе като сено. Рандеман 3:1. Пазим в чували или на бали.
Названието си тази билка носи от кила, изсипване - хер­ния, за която болест се употребява още от най-стари времена, а освен това и про­тив водянка, възпаление на пикочния мехур, кашлица и др. Билката действа противосъсирващо, запичащо и разхлабва гладката мускулатура на храносмилателния тракт.
Доза за отварата: 5-10/500.
Използва се при бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, успокоява коликите на жлъчните и пикочните пътища, стомашно-чревните колики, дискинезиите на жлъчните пътища. Лекува още огпочни състояния, тромбофлебит, прилага се за бързо заздравяване на ра­ни. Изсушената трева както и кумонигата мирише приятно на кумарин. Съдържа сапунина херниярин, не­познат алкалоид, танин и др.

Зарасличе, чероман / Symphitum officinale

Зарасличе, чероман / Symphitum officinale

Н. Grosse wal-wurz, фр. Grande consoude, aue. Common confrey, рус. okonuuk, тур. Каракафез.

Многогодишно блатно тревисто растение от семейство Borraginaceae, достигащо до височина 50-100 см. Коренището е късо, черно, с дълги и разклонени корени. Стъблото е изпра­вено. Листата са последователни, дълги 10-15 см. Цве­товете са събрани в спирално завити съцветия. Расте по влажни места из крайречни храсталаци и като бу­рен край огради и пътеки из низините и предпланини-те на цяла България. Цъфти през май - юли. От рода на билката паче гнездо (Anchusa и Cynoglossum'a). Цъфти в червено, а след оплождането във виолетово-розово. При узряване плодът се разпада на 4 черни, гладки, лъс­кави орехчета.
Берем корени и листа, корените - есенно време, а листата - след цъфтенето. Ран­деман за листата - 7:1. Пазим в чували. Дрога - Radix symphiti.
Отварата от корена и листа­та лекува кашлица, бронхит, на­чална фаза на туберкулоза. Действа затягащо и се употре­бява при диария, дизентерия, туберкулоза в червата, повръща­не на кръв и язва. Улеснява зара­стването при костни счупвания, рани на устната лигавица и вен­ците. Спира кървенето от носа, червата, продължи­телна менструация и др.
Коренът, сварен и на каша се употребява за лапи върху мъчно заздравяващи рани, циреи и отоци от по­дагра. Слабо полово възбудно. Доза: 10/500.

Кучешка лобода / Chenopodium vulvaria

Кучешка лобода / Chenopodium vulvaria

Кучешката лобода е от семейство Chenopodiaceae
Дребна порода обикновен плевел. Разтрито в ръце мирише неприятно.
Отварата се пие при нередовна и недостатъчна менструация. Скълцани листа, смесени със свинска мас лекуват кожни обриви, екземи и др.
Добавена в храната на кокошките, билката де изпо лзва против болестта "пипка".

Зърнастец, боя Rhamnus frangula (Rhamnaceae)

Зърнастец, боя Rhamnus frangula (Rhamnaceae)
Н. Faulbaum, фр. Nerprun bourgaine, am. Alder Buckthorn, um. Alno new.

Храстовидно растение c широки листа, като на дивата череша, но с много тънки клони. Среща се из Стара планина, Родопите, Рила, Пирин, Беласица и Витоша. Среща се и по тепетата на Пловдив и в по-лите на Сакар планина.
Цъфти зеленикаво-кафяво. Берем корите и плода. Корите - пролетно време, а плода - когато узрее. Рандеман за корите 5:2.
Отварата от корите и плодовете действа слабително и то чрез дебелите черва, против подагра, водян-ка, болести на черния дроб, жълтеница. Отвара от плодовете в случай на продължителен запек. Лечебното действие се проявява 8-10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие намалява при продължителна употреба на билката, като едновременно с това настъпват и токсични прояви - безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии.
МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА АБОРТ.
Доза: 5/500.
Корите, след като се наберат, трябва да престоят една-две години, защото ПРЕСНИТЕ СА ОТРОВНИ!
Мед.дрога: Cortex frangulae или Cortex alni nigri. От дървесината се прави растителен въглен (Carbo vegetans), употребяван също в медицината.
Съдържа: франгулова киселина, гликозида франгулин, танин и др.

Изтравниче, срещниче / Ajuga laxmanii

Изтравниче, срещниче / Ajuga laxmanii

Ajuga laxmanii (Labiatae - сем. устоцвътни) Расте по припечените места на южните ска¬тове, по ливадите и храсталаците из цялата страна. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото, кафяво, жълто-зелено.
Прилича на едро подъбиче, на пчелинока и пр. Берем през цялото лято Herba. Рандеман 5:1. Сушим на китки на сянка.
С това растение в миналото са прикадявали родилките и новородените деца против уроки, дезинфекцирали са помещенията, в които се отглеждала копринена буба, като са опушвали стаите.
Отварата действа възбуждащо и тонизиращо, против спазми, припадъци и отпадналост. Доза: 5-10/500.
Подобен вид, но по-едър е Ajuga reptans.

Заешки уши / Succisa pratensis (Dipsaceae)

Заешки уши / Succisa pratensis (Dipsaceae)
Среща се из влажните ливади по високите планини. Цъфти през втората половина на лятото и началото на есента. Всеки негов стрък изкарва високи над тревите пера и образува гола главичка с цвят по¬добен на този на лука, но по-лилав. Отварата от листата и цветовете се прилага за дезинфекция на пикочните органи, за лечение на диария и бяло течение при жените. Доза 10/500

Бреза - Betula pendula

Бреза - Betula pendula
Брезата е силно лековито растение. В листата се съдържат 0,05% етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, витамин С, никотинова киселина, флавоноиди, калиев нитрат и др., а в кората - танини, брезова смола и др. За лечебни цели се използват листата, пъпките и кората на дървото. Отварата от листата действа пикочогонно и потогонно, подпомага разграждането и изхвърлянето на бъбречни камъни, действа общоукрепващо ърху организма. Народната медицина я препоръчва още при подагра, ишиас, ревматизъм и др. Отвара от корите се използва при анемия, отоци, кашлица. Лапи от тях се използват при рани, обриви, лишеи и др. Пъпките, накиснати във вино, се прилагат при болки в стомаха и червата. Брезовото масло се използва при производството на различни лосиони и кремове за кожа, ^24% тъй като има силен стягащ ефект. В някои страни през пролетта от брезата се добива сок, който е богат на захари, ензими, витамини и органични киселини и действа добре върху имунната система.

Дрян - Cornus mas

Дрян - Cornus mas


Дрянът присъства в живота на хората от незапомнени времена. Още поетът Вергилий възпява качествата му в своите стихове. В Древна Гърция и Рим осолявали или мариновали зелените плодове на дряна и ги консумирали подобно на маслини. От дрян са се правели най-здравите и красиви оръжия, най-сладко свирещите кавали и дървените части на гайдите. Твърдата дървесина позволявала да бъде шлифована до блясък, а по-късно в нея вплитали и сребърни инкрустации. В Кавказ от плодовете правят така наречения витаминен „лаваш" - претрити и изсушени на тънък слой дренки. С него по време на Първата световна война били излекувани от скорбут войниците на Кавказкия фронт.
Днес вече е известно, че плодовете на дряна имат бактерицидни свойства, а по съдържание на витамин С се доближават до шипките. В кората и листата му се съдържат органични киселини, захари, пектин, танини, оцветители. В народната медицина с отвара от плодовете му се лекува простуда и треска, а с отвара от листата - стомашно-чревни болести. И плодовете, и кората имат затягащо, кръвоспиращо, противовъзпалително и противоанемично свойство.
Корите се използват още за обработка на кожи и оцветяването им в жълт цвят. Добър медонос.

Ресен

Росенът е лечебно растение, но и силно отровно и приложението му трябва да се извършва само под лекарски контрол. Известен е като културно и лечебно растение от дълбока древност. Латинското му име идва от някогашното гръцко название по името на планина от остров Крит - dicte и thamnus - храст. В корена му се съдържат алкалоиди, производни на хилолина - диктамин, фагарин, фурокомарин, сапонини и етерично масло. В народната медицина се използва при екземи и косопад. Има и диуретично действие и се препоръчва при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при аменорея. Коренът се използва и днес в съвременната медицина и хомеопати-ята. Добър медонос.

Бялата мура

Бялата мура
Тя има червено-кафяво ядро и светложълта беловина. Лесно се обработва, тъй като е лека и мека и особено се цени в дърворезбарството. Съдържа голямо количество балсамова смола, която се използва в ароматотерапията.

Бясно дърво

Бясно дърво
Като повечето отровни растения и бясното дърво е лечебно. Както се казва, всичко е в дозата. В народната медицина бясното дърво се използва при дизентерия, туберкулоза, безсъние, ревматизъм, подагра, тромбофлебит, паралич, отоци и др. Във всички части на растението се съдържат гликози-дът дафнин и отровното смолисто вещество мезереин, а в цветовете има още кумарини, флавоноиди, ситостерол, бензоена киселина, тлъсто масло, което много силно действа върху кожата и предизвиква кожни раздразнения - дерматити. При по-голямо количество на дразнителя дерматитът може да прерасне в общо отравяне на организма. Затова внимание! Самолечението с бясно дърво е абсолютно противопоказно!

Добър ранен медонос. Цветовете съдържат голямо количество нектар, което ги прави истинско лакомство за пчелите.

Медуница

Pulmonaria officinalis

Още в Средните векове хората са знаели за лечебното действие на медуницата и са я използвали като ефикасно средство при треска и кашлица, при трудно заздравяващи рани. А рано напролет, докато листата са още меки и нежни, са я добавяли към храната си. Самото име на растението идва от латинската дума „pulmo", което означава бели дробове. Медуницата съдържа комплекс от микроелементи с кръвотворна функция - манган, желязо и мед, а също в малки количества - титан, стронций, сребро, никел и др. В надземната част се съдържат значителни количества каротин, аскорбинова киселина, рутин, смоли, дъбилни и слизести вещества. Като билка има омекчаващо, противовъзпалително, кръвоспиращо и пикочогонно действие. Благодарение на набора от минерални вещества влияе върху образуването на витамин В комплекс и може да регулира функцията на ендокринната система.
В народната медицина цялото растение се използва под формата на настойка при кръвотечения, малокръвие, анемия, при стомашночревни заболявания, при заболявания на дихателните пътища - катари, бронхити, астма, туберкулоза и др. Външно от медуницата се правят компреси и лапи при гнойни рани, натъртвания и др.
Растението е ценен медонос. Оттам идва и българското му име - медуница.

Еделвайс - Leontopodium alpinum

Еделвайс - Leontopodium alpinum
Надземната част на еделвайса съдържа минерални соли, флавоноиди, полифеноли, слизести вещества и др. Те имат овлажняващ и омекчаващ ефект върху кожата, изпълняват фотозащитна и антиоксидантна функция. По тази причина екстракти от еделвайс се използват в козметиката при изготвяне на кремове, гелове и др., особено подходящи за чувствителна и възпалена кожа.

Жълт кантарион

Жълт кантарион

Казват, че жълтият кантарион е като лечебна виагра за цялото тяло и в това няма нищо преувеличено. Използва се за укрепване на организма при депресии, потиснатост, неврози, безсъние, за лечение на трудно заздравяващи рани. Предписва се още при гастрит, чернодробни заболявания, язва и много други болести.Стръкове от жълт кантарион се събират през целия период на цъфтеж. Отрязват се на 20-25 cm откъм върха. Сушат се на сянка, докато влажността спадне под 12 %. Отвара се приготвя като 2-3 лъжици изсушена дрога се залива с 400 мл кипяща вода и се вари 5-6 минути. След 60 минутно киснене и прецеждане отварата се приема 3 пъти дневно след ядене.

Родопска хаберлея - силивряк

Родопска хаберлея - силивряк/ haberlea rhodopensis
Вълшебната сила се крие в цвета му. На този, който го намери , То златните ключове на щастието връчва, а скръбта му в замяна .....

Населението в родопите използва хаберлеята, като лекарство срещу шап и силиврек.