Семейство
RosaceaeРасте по бедните на
почва предпланински и планински райони, каменистите и сухи тревисти
места високо из планините, но и из влажните ливади,
замочурените места и
торфищата.
Многогодишно тревисто растение с прави или в основата по легнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15-30
см, късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре коренище и едро назъбени листа. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.
Цъфти в жълто.
Използваме цялото растение и 2-3-годишните коренища, извадени рано на пролет - през март или на есен - през октомври. След изваждането им ги измиваме и
сушим на сянка или в сушилня до 45°С. При сушенето внимаваме да не се допират до железни предмети, за щото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или
червенокафява отвън и червена отвътре, без
аромат и с горчиво-стипчив вкус. Опаковаме в бали или хартиени торби и пазим в сухи и проветриви помещения.
Билката съдържа
гликозидите торментилин и
торментол, хининова и
елагова киселина,
танини (главно
катехини и
катехинови флобафени), смолисто
вещество, етерично масло, восък, скорбяла и
др.
Действа
кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от стомашни язви,
туберкулоз но
кръвохрачене, силна менструация и
др.), диария, бя
ло течение, захарна болест и
др. В българската народ на медицина
очиболецът се употребява още при
дизетерия, малария ( смесен със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба,
кръвопикане и
др. Отварата от цялото растение пречиства кръвта. Доза: 5-10/500.
Дрога:
Rhizoma tormentillae.
Външно отварата се използва за бани при изпаднало
дебело черво, за
жабурене при възпаление на устната кухина и за затягане на венците.
Зехтинова настойка от цялата билка (1/10 - престоява 20 дни) се
препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете, краката или устните.
Настойка от цялата билка (прясна) в
бяло вино /същото съотношение -
престоява дни/ се препоръчва за засилване на имунната система и
апетита.
Отварата от корен се приготвя като една супена лъжица нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10
мин. Пие се 3 пъти дневно по една винена чаша преди ядене.
Другите билки от рода на
очиболеца се използват в следните случаи: бял
очиболец (
Potentilla alba L.) - при болести на сърцето и за
нормализиране при
недостатъчна менструация; пачи
очиболец (
Potentilla anseri-па L.) - против болки в стомаха и червата,
сребролистен
очиболец (P.
argentea L.) - против диария,
дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и
др.; усойна трева (P.
cinerea Chaix) и
почудиче (P.
recta L.) - против ухапване от отровни змии;
гьрличева тре ва (P.
reptans L.)- против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария,
диа рия, дизентерия, хемороиди, за
жабурене за заздравява не на венците;
загърличе (P.
rupestris L.) - против
заушка при децата, за пиене и налагане на болното място.