Семейство EricaceaeРасте предимно във
високопланинския пояс на Западния и централния Балкан, Рила, Родопите, Витоша, Пирин,
Осогово и Али Ботуш - по сухите скалисти и каменисти поляни и из по-сухите иглолистни гори. Дребно храстче с неназъбени
кожести и вечно зелени листа. Цветовете му са бледорозово-бе-ли с кълбовидна форма, като
гърненица, по няколко заедно. Цъфти през май-юни. Плодът е червена, сухо - месеста ягода с 3-7 семена. Прилича много на черните боровинки и брусниците.
Берем листата от мечото грозде по време на цъфтежа, но брането става, като отрязваме целите
стъркове на растение то, които разстиламе и
сушим на сянка или в сушилня до 40°С. Събирането трябва да става внимателно, за да не ги смесваме с листата на червената боровинка (
Vaccinium vitis-
Maea L.), които са овални и с
кафявочерни точки от долната им страна, както и с листата на чимшира (
Buxus sempervirens L.), които са с главна средна жилка, без мрежеста
нерватура; с листата на синята
бо ровинка (
Vaccinum ulignosum L.), които са
целокрайни, по-широки и не са
кожести; с листата на черната
бо
ровинка (
Vaccinium myrtillus L.) - те от своя страна не са
кожести и са назъбени.
За да получим
дрогата Folia uvaursi, след доброто из
сушаване обрулваме с ръка листата, които отгоре са тъмнозелени, а отдолу - бледорозови, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Много търсена и изнася на билка. Отварата от листата притежава отлични
дезинфекционни и
пикочогонни свойства, прочиства бъбречните легенчета и канали, пикочния мехур и
пътища.
Лекува много добре при хронични възпаления на бъбреците и
пикочогонната система, неволно напика
ване,
кръвопикаене, пясък и камъни в бъбреците и мехура, туберкулоза на бъбреците, маточни заболявания, бяло течение, неволно
семетечение, захарна болест,
водянка. Доза: 10/500.
Съдържа
арбутин,
дъбилии вещест ва, галопа киселина,
галотанин,
елагова киселина,
елаготанин, свободен
хидрохинон,
уваол,
хиперозид,
кверцитин,
изокверцитин,
мирицитрин,
мирицетин,
кверцитрин,
хинииова и мравчена киселина и малко
количество етерично масло.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата от мечо грозде върху отделителната система, се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на ме чото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.
1 супена лъжица счукани листа се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чата преди ядене 4 пъти дневно.