Съдържание и лечебни свойства на мускатното орехче

Мускатният орех съдържа около 10-15 % етерично масло, 40% мазнини, пектин, сапонини, смоли и др. Подобрява храносмилането и разтваря камъните в жлъчката. Той е силен антисептик, има обезболяващи и противовъзпалителни свойства. Маслото има бактерициден и антихелминтен ефект. В малки дози то действа едновременно успокояващо и стимулиращо на централната нервна система и подобрява настроението. В по-големи количества има неприятни странични ефекти, води до гадене и повръщане.

Използване на Индийско орехче


В източната медицина се използва за подобряване работата на мозъка и паметта, при сърдечни заболявания. В Йемен го използват като афродизиак. В хомеопатията се използва за подобряване на потентността.

Мускатният орех има по-силен и наситен аромат от мациса, макар че мацисът е доста по-скъп и намира по-широко приложение. Добавя се и към сладки, и към солени ястия. Понякога двете подправки се използват заедно, допълвайки се взаимно. В кулинарията се използва и т. н. мацисно масло, извлечено от мациса, което намира приложение при производството на горчица, кетчупи, сосове и др. Особено популярен е мускатният орех в Швейцария и Холандия при ароматизиране на сирена. Той е неизменна съставка на френския сос бешамел и индийското къри. Използва се и при ароматизиране на тютюн.

Използване на цикория


Изсушените и стрити корени от цикория се използват като добавка или заместител на кафето, младите листа като подправка в различни печива и зелени салати, придаваща им приятен възгорчив привкус и кафейно-орехов аромат, а цветовете в билкови чайове и като добавка в различни плодови сокове. В Белгия има традиционно местно ястие със запечена цикория, ябълки и сирене. Съществуват специални културни двугодишни форми цикория с крехки стъбла и повече листна маса, предназначени за хранително-вкусовата промишленост. Ако се използва редовно, независимо дали под формата на кафе, чай, салата и др., цикорията води до изчистване на черния дроб и бъбреците от токсини, шлаки, тежки метали и др. и подобряване общото състояние на организма. Освен че е полезно и лечебно растение, цикорията е добър медонос и дава много нектар и прашец за пчелите.

Ароматен Османтус

В Централен Китай от хилядолетия се култивира ароматният османтус, използван в местните ритуали за направата на чай. Във всички региони на Китай се предлага зелен и черен чай, ароматизиран с османтус. Дълговечна китайска традиция е да се използват наситнени цветове и листа от храста за ароматизиране на някои сортове чай или да се използват директно за приготвяне на натурален чай от османтус. Етеричните масла, съдържащи се в цветовете, помагат при кашлица. Ароматният османтус притежава няколко разновидности и това са: 0. fragrans var. latifolius с дребни жълто-бели цветове, O. fragrans var. thunbergii с оранжеви цветове и 0. fragrans var. aurantiacus с червеникави цветове, които имат много силен, фруктово-цветен аромат с примес на праскова. От столетия в източнокитайския град Ханджоу, известен с красивата природа, чаените си плантации и производството на коприна, през лятото се провежда фестивал, посветен на османтуса.

Съдържание и полезни свойства на канелата

Канелата съдържа около 1-2 % етерично масло, по-голямата част от което е канелен алдехид, наречен цинамал. Канелата стимулира дейността на мозъка и подобрява паметта. Половин чаена лъжичка дневно понижава нивото на захарта и холестерола в кръвта. Подобрява обмяната на веществата и дейността на черния дроб, бъбреците, жлъчката. Има изразен антисептичен, противовъзпълителен и антиоксилантен ефект.

Лечебно действие на мурая

Освен декоративните си качества, мураята притежава и лечебни свойства. В какво се състои истинската ценност на това растение? Това са ароматните вещества, отделящи се от цветовете и влияещи върху самочувствието на човека. Дори и най скъпите парфюми търпят поражение при съревнованието с аромата на тези цветове. Само един разцъфнал цвят е способен да изпълни с ухание цялата стая. Ароматът е наситен и топъл и притежава удивителни свойства - кара сърцето да бие равномерно, ритмично и бодро, активизира дишането и подобрява съня. Човек се изпълва с чувство за лекота, добива желание за живот, любов и творчество. Затова се препоръчва отглеждането на растението в спални помещения. Плодовете съдържат биологично активни вещества, предпазващи организма от стареене, даряващи младост и дълголетие като плодовете от митологичните градини на Хесперидите. Затова и откритото в листата и плодовете на мураята вещество, което притежава способността да влияе на пропускливостта на капилярите, било наречено хеспередин. Плодовете, цветовете и ароматът на мураята лекуват хората, страдащи от сърдечни заболявания, като исхемична болест, сърдечна недостатъчност и др. Плодовете притежават тонизиращо действие, сходно с това на китайския лимонник. Те повишават жизнения тонус, премахват умората, затова си заслужава в края на изморителен ден да се похапнат няколко плодчета. Отвара от листата (4-5 листчета на чаша кипяща вода) помага при заболявания на гърлото, като се прави гаргара на всеки 3 часа през деня или само 3 пъти на ден в зависимост от състоянието.

Лечебно действие Иланг-иланг

При използване за масаж маслото действа положително на нервната система, отстранявайки напрежение, умора, страх и раздразнителност. Това прави Иланг иланг силен антидепресант, чието действие е ефикасно при сърдечни неразположения, предизвикани от стрес. Подобно на цитрусовите масла укрепва имунитета. Масаж с него нормализира кръвното налягане, помага при мигрена и облекчава симптоми на климакс и предменструален синдром. Върху кожата действа универсално, като влияе положително както на суха, така и на мазна кожа. В домашни условия помага и при ухапвания от насекоми. Препоръчително е използването на маслото да бъде умерено - не повече от 2 капки за процедура. Дозировката трябва да се спазва, тъй като излишни количества може да предизвикат главоболие и повръщане. Да не се използва при деца под 12 годишна възраст.

Чинар, платан


Среща се само из топлите райони на страната, покрай реки и песъчливи места предимно в Хасковско, Кърджалийско и по поречието на Струма, до Кресненското дефиле. Отварата от листата и младите връхчета действа стегателно, против треска, малария.

Витамин Е токоферол

Притежава антиоксидантни свойства-подтиска окислението на мастните киселини, поддържа стабилнотта на клетъчните мембрани и вътреклетъчните структури, противодейства на окислителното действие на различни токсини и свободни радикали. Витамин Е се съдържа в нерафинираното растително масло, черения дроб, яйцата, зърнените храни, листните зеленчуци и ядките. Хиповитаминоза Е се проявява с хемолиза на еритроцитите, поради нарушена стабилност на мембраните, анемия, увеличена екскреция на креатинин с урината. Дневни нужди : 10-12 мг алфа ТЕ, за кърмачета - 0,5мг/кг.

Билки за лечение на депресия

Тримесечно лечение с жълт кантарион повишава настроението. Дневно трябва да се взимат по 900 мг. Подобрение ще се усети още след първите 2 седмици. Помага и джинджифил - всеки ден едно парченце се залива с 1 л вряла вода и отварата се изпива по малко същия ден.

Подхранване на розите през август

Органичните и минералните торове се допълват един друг, органиката способства за по-бързо усвояване на минералните торове. Между другото, минералните торове е най-добре да бъдат внасяни във вид на разтвор след задължително поливане. За да приготвите шербет, трябва да използвате органични торове и вода в съотношение 1:3. Приготвянето продължава една седмица. След като се разтвори, разредете с вода в пропорция 1:10 и растенията се поливат.

През август, за да се подготят розите за зимата, внасянето на азот се прекратява, за да може розата да натрупа запас от хранителни вещества, да узреят всички филизи, за което е нужно фосфор и калий. Подхранва се веднъж на две седмици. През септември се внасят фосфорен и калиев тор, разтворен във вода.

Какво обичат розите

След като се събудят розите през пролетта, трябва да се подхранят с амониева селитра (1 с. л. на 10 литра вода). В това време растението се нуждае именно от азот, за да расте. След две седмици трябва да шербетувате с птичи тор. В началото на образуването на пъпките трябва да внесете комбиниран минерален р-p. По време на вегетацията на всеки 10-15 дни се полива с разтвор на минерални торове или с шербет от птичи тор. Растението се храни в по-голяма степен с минерални торове. Но ако внасяте само такива препарати, то в известна степен ще унищожите микроорганизмите в почвата. Затова редувайте: рано напролет след разклоняване мулчирайте храста с угнил тор, след това поръсете почвата с костно брашно, а през лятото сложете дървесна пепел. Съществува едно правило: след внасяне на минерални торове задължително поливайте с шербет.

Пача трева / Polygonum aviculare

(Птиче жито, гъшеница, лютивче, пипериче, водно пиперине, фасулявче, червенка и пр.) Семейство Polygonceae

Расте повсеместно, не само по посевите, но и в градините и дворовете. Едногодишно тревисто растение с разклонени членести, изправени, възходящи или полегнали стъбла, дълги 20-60 см и с добре развит, разклонен, осев корен. Листата са приседнали или с къ си дръжки, ланцетни или продълговато ланцетни, последователни. Плодът представлява тъмнокафяво до черно матово, грапаво орехче. Цъфти от пролетта до есента в розово-бяло.
Употребяваме още и следните видове: Polygonum dumetorum Н. Hecken Knoterich,
Polygonum persicaria
Polygonum minus. H. Kleiner Knoterich.
Polygonum mite. H. Schlaffer Knoterich.
Polygonum lapathifolium. H. Amfer Knoterich, am. Dock leaved. 507. Polygonum hydropiper - вод но пипериче.
H. Wasserpiper Knoterich,
Polygonum fagopyrum - елда (фуражно). H. Buchweizen.
Polygonum bistorta. H. Schlangen Knoterich, фр. Bistorte, am. Bistort, um Bistorta, рус. Горолец. Берем Herba от юни до октомври (в някои случаи пачата трева се вади с корена).
Сушим на сянка или в сушил- Polygonum avieulare, разстлана на тънко като
сено до 40"С. Рандеман 5:1 (9:2). Изсушената билка е със зелени стъбла и листа, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Съхраняваме в чували или на бали в сухи u проветриви помещения. Търсе на на международния пазар билка.
Съдържа дъбилни вещества, следи от етерично масло, въгле хидрати, витамин С, гликозида авикуларин, следи от алкалоиди, провитамин А, смоли, восък, силициева киселина и др.
Пачата трева е широкоспектърна билка - има кръвоспиращо и пикочогонно действие, пови шава кръвното налягане и вентилационния обем на белите дробове. Прилага се при белодробна туберкулоза, кръвоизливи от стомаха и червата, маточни и туберкулозни кръвоизливи, при хемороиди, глисти, отоци, сърдечни заболя вания. Външно прясната билка се използува за лапи при рани, като ускорява и подпомага заздравяването им.
Коренището на P. bistorta берем през пролетта и есента. Съдържа танин, галова киселина и др. съставки, които я правят сполучлив заместител на чуждата билка Radix rhataniае, a Rhizoma P. hydropiperis напълно замества Cortex hamamelidis.
Отварата от тревата на P. Aviculare действа против пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, сифилис, бяло течение, кръвоспиращо и против болки и язви в стомаха и червата.
Отварата на P. hydoropiper се прилага за лечение на болести, както и при възпаление на стомаха, киселини, нередовна менструация. Външно - за гаргара
Polygonum bistorta при възпаление на гърлото и глътката. Доза: 10/500. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 вине на чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Пачата трева не се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур!
У домашните животни Pol. fagopyrum - елдата, в прясно състояние или попаднала в сеното, предизвиква болестта "фагопиризъм". Видът Pol. persicaria предизвикват у овцете и Polygonum dumetoruim свинете силни вътрешни
разстройства и отравяния. Видът Pol. hydrbpiper пре дизвиква със съдържащите се в него отровни вещест ва, кръвопикане при говедата и свинете.

Сладък корен, женско биле, благ корен, реглие

Glycyrrhiza glabra
(Papilionaceae - пеперудоцветни)
Среща се по-често из северна България, а по-рядко в южна та й част покрай реките и влажни те места. Прилича много на конско то ребро. Цъфти през лятото в лилаво-кафяво до лилаво-виолетово. Берем корена - Radix liquiritiae. някои гo наричат лакрица. Рандеман - 4:1 Търсена и изнасяна дрога. Брането става предимно есенно време. От варата се прилага против настинка, кашлица, възпалено гърло, като пикочогонно и слабително средство Екстрактът от сладкия корен се нарича реглис и от не го се приготвят реглисовите бонбони за поддържане на гласа и лечение на болно гърло. Продават се в аптеките и дрогериите. В някои страни билката се култивира в големи количества. След екстрахирането на реглиса (Succus liquiritiae), коренът се смила на прах (PuMs liquiritiae), който имитира Sporae lycopodii (плауновите спори). Доза за отварата: 10 -15/500.
Съдържа сладкия гликозид глициризин, смола и пр.

Внимавайте с ореховите ядки

При продължителен престой ореховите ядки се развалят и могат да образуват високотоксич-ни вещества, затова трябва да не се допуска гранясва-нето им и да се консумират сравнително бързо. Зелените орехчета са богати на витамин С. Пригот вената от тях спиртна настойка успешно и бързо ле кува всякакви възпалителни процеси в устната кухина. В миналото отварата от шлюпките и шумата се е използвала като оцветител - за боядисване на коса (тьмно-кафяво), платове, прежди и др. Дроги: Folia juglandis и Cortex nucum juglandis. Млади те листа са търсена у нас и за износ дрога. В Германия например, се пият с мляко като подсилващо средство.

Ореха - лековито средство

Доза: 10/500.
Плодът е отлична храна, богата на магнезий, желязо, фосфор, селен, мед и манган, и други минерални соли. Съдържа витамин Е и В, както и фолиева киселина. Той е висококалоричен, но съставен от ненаситени мастни киселини, като голямо количество от тях са омега-3-мастните киселини, а тънката му обвивка е изградена от много баластни вещества. От ореховите ядки се извлича полезно за здравето олио.
Ядките на ореха са много добър източник на белтъчини и съдържат от 10 до 20% от нужните на организма аминокиселини. Могат да се използват като заместител на месото, особено при болните от подагра, тъй като пълноценните им белтъчини не съдържат холестерол. Витамините от групата В ги правят мно го полезна храна за мозъка и нервната система. Действат укрепващо на сърцето, подпомагат кръвообращението и влияят благоприятно върху стойности те на мазнините в кръвта. Много полезна и подходяща храна също и при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.

За какво се използва ореха

Отрязва се и се напъхва в гърлото на дамаджана с два-три литра вино. Гърлото и коренът се запечатват отвън със студен пчелен восък и дамаджаната се зари ва наново до есента, когато се изравя и от получената течност се пие три пъти на ден по 50 мл на гладно.
Отварата от младите листа и шлюпките се прилага при възпаление и болки в стомаха и червата и против диария, за пречистване на кръвта, като тонизиращо нервната и храносмилателната системи средство, за лечение на кожни обриви, за подсилване на слаботелесни деца, за понижавана на артериалното наля гане и нивото на кръвната захар.
Листата на ореха са с голямо съдържание на йод, поради което чаят от тях се пие за профилактика и лечение на гуша, атеросклероза и йоден недостиг.Външно отварата се използва за укрепващи бани при рахит, ек земи, възпаления на кожата, хемороиди, кървене на венците (чрез жабурене), промивки на стомаха и червата, при бяло течение и нередовна менструация у жената.

Орех - Juglans regia

Сем: Juglandaceae - орехови
Дърво, високо до 30 метра, с широка, силно разклонена корона с едри листа и сферични или яйцевид ни плодове. Цъфти април-май. Културно и подивяло, особено из южната половина на отечеството ни. Оби ча скалисти, варовити места. Достига до големи раз мери и дълбока старост.
Употребяваме корена, младите листа (даже докато са още червеникави), зелната кора на плода (шлюпките) и ядките му, а самото дърво е скъп строителен мате риал.
Народът практикува следния начин за приготвяне на противотуберкулозно, тонично и укрепващоимунната система лекарство от корените на ореха: рано напролет, преди тръгване на мъзгата, се обкопава дънера на дървото, докато се намери хубав, плътен и здрав корен.

Тарос / Artemisia dracunculus

Сем: Compositae - сложноцветни

Тревисто c остроланцентни листа. Култивира се особено за подправка на ястия; печено пиле, риба, печено на скара и др. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Те съдържат 0,80% етерично масло, флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др. Чрез дестилация с водна пара на пресни или изсушени клонки се получава етерично масло. Представлява жълтеникаво-зелена течност със специ­фичен маслоподобен гнасонов мирис, тъй като съдържа анетол. Маслото се прилага и в промишлеността, както и за приготвяване на естрагонов оцет.
Клончетата служат освен за ароматизиране на раз нообразни ястия, салати, фини сосове и на лекарства.

Царевица - Zea mays

Едногодишно културно растение с право, неразклоненоpan, до 3-4 м високо стъбло. Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са еднополови; мъжките са събрани във връхни метличестиspan съцветия, а женски те - в кочани, разположени по стъблото. Цъфти през лятото.
За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове т. нар. царевична коса или свила. Съдържа витамин К, ас корбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, сте-ролиситостерол и стигмастерол), сапонини, смолис ти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично мас ло, инозит и др.
Търсена и изнасяна дрога. Отвара от свилата действа пикочогонно, кръвоспиращо, жлъчегонно, успо кояващо при възпаление и камъни в бъбреците и пикоч ния мехур, при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболява ния. Предписва се при диабет и като потискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство. Царевичната коса е добро кръвоспиращо средство, поради съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин КЗ.
Доза за отварата: 15-20/500. Запарката се приготвя от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.