Сем: Compositae - сложноцветни
Тревисто c остроланцентни листа. Култивира се особено за подправка на ястия; печено пиле, риба, печено на скара и др. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Те съдържат 0,80% етерично масло, флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др. Чрез дестилация с водна пара на пресни или изсушени клонки се получава етерично масло. Представлява жълтеникаво-зелена течност със специфичен маслоподобен гнасонов мирис, тъй като съдържа анетол. Маслото се прилага и в промишлеността, както и за приготвяване на естрагонов оцет.
Клончетата служат освен за ароматизиране на раз нообразни ястия, салати, фини сосове и на лекарства.
Царевица - Zea mays
Едногодишно културно растение с право, неразклоненоpan, до 3-4 м високо стъбло. Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са еднополови; мъжките са събрани във връхни метличестиspan съцветия, а женски те - в кочани, разположени по стъблото. Цъфти през лятото.
За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове т. нар. царевична коса или свила. Съдържа витамин К, ас корбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, сте-ролиситостерол и стигмастерол), сапонини, смолис ти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично мас ло, инозит и др.
Търсена и изнасяна дрога. Отвара от свилата действа пикочогонно, кръвоспиращо, жлъчегонно, успо кояващо при възпаление и камъни в бъбреците и пикоч ния мехур, при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболява ния. Предписва се при диабет и като потискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство. Царевичната коса е добро кръвоспиращо средство, поради съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин КЗ.
Доза за отварата: 15-20/500. Запарката се приготвя от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.
За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове т. нар. царевична коса или свила. Съдържа витамин К, ас корбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, сте-ролиситостерол и стигмастерол), сапонини, смолис ти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично мас ло, инозит и др.
Търсена и изнасяна дрога. Отвара от свилата действа пикочогонно, кръвоспиращо, жлъчегонно, успо кояващо при възпаление и камъни в бъбреците и пикоч ния мехур, при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболява ния. Предписва се при диабет и като потискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство. Царевичната коса е добро кръвоспиращо средство, поради съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин КЗ.
Доза за отварата: 15-20/500. Запарката се приготвя от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.
Пиретрум / Pyretrum cinerariaefolium
Семейство Compositae
Далматински пиретрум (Crrisanthemum cinerariae folium). Среща се в диво състояние на Балканите (Албания, Черна гора, Хърватска). Култивира се заради неговите инсектицидни свойства, определени от съдържаните в цветовете пиретрини. Образува многочислени ребристи цветоносни стъбла, дълги 80-100 см, завършващи с единични съцветия. Горната страна на листата е сивозелена, а долната пепелносива от покриващите я влакна. Срещат се и растения с яркозелени лис та. Цъфти в жълто, бяло или жълто-бяло. Пиретрумът е единственото инсектицидно растение, което успешно може да бъде култивирано в северния географски по яс. Употребява се под формата на водни извлеци или директно силно надробен като инсектицид в биологично то и биодинамично земеделие.
Действа като тотален инсектицид без да е вреден за човека и топлокръвните животни. Поради тия му свойства освен в екологично то земеделие влиза в състава на различни използвани в домакинството (най-вече срещу комари и мравки) ин сектицидни препарати, как то и в животновъдството. Името на растението води началото си от епохата на Римската империя, когато лозарите на територията на Далмация (сега част от Хърватска) са го използвали стещу насекомните неприятели. Днес то е незаменимо средство за растителна за щита в биологичното (органично) земеделие. Може да бъде отглеждано и използвано в рамките на съответ ната ферма, което намалява разходите за обезпарази-тяване.
Далматински пиретрум (Crrisanthemum cinerariae folium). Среща се в диво състояние на Балканите (Албания, Черна гора, Хърватска). Култивира се заради неговите инсектицидни свойства, определени от съдържаните в цветовете пиретрини. Образува многочислени ребристи цветоносни стъбла, дълги 80-100 см, завършващи с единични съцветия. Горната страна на листата е сивозелена, а долната пепелносива от покриващите я влакна. Срещат се и растения с яркозелени лис та. Цъфти в жълто, бяло или жълто-бяло. Пиретрумът е единственото инсектицидно растение, което успешно може да бъде култивирано в северния географски по яс. Употребява се под формата на водни извлеци или директно силно надробен като инсектицид в биологично то и биодинамично земеделие.
Действа като тотален инсектицид без да е вреден за човека и топлокръвните животни. Поради тия му свойства освен в екологично то земеделие влиза в състава на различни използвани в домакинството (най-вече срещу комари и мравки) ин сектицидни препарати, как то и в животновъдството. Името на растението води началото си от епохата на Римската империя, когато лозарите на територията на Далмация (сега част от Хърватска) са го използвали стещу насекомните неприятели. Днес то е незаменимо средство за растителна за щита в биологичното (органично) земеделие. Може да бъде отглеждано и използвано в рамките на съответ ната ферма, което намалява разходите за обезпарази-тяване.
Използване на Смрадлика
Сушим на сянка или в сушилня при температура 50°С. По време на сушенето трябва често да се разбъркват, за да не се спарят. Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, а отдолу - сиво-зелени. Притежават характерна миризма и стипчив вкус. Готовата дрога от смрадлика се съхранява на сенчесто, проветриво и сухо място. Рандеман 3:1. Дрогата действа антисептично, противовъзпалително и кръвоспиращо. Прилага се с много добър ефект при хемороиди (за бани), бяло течение (за вагинални промивки), трудно заздравяващи рани, афти на устната кухина, стоматити, пиорея, възпаление на венците и др. Отварата от корените се пие против кръвохрачене; от листата - против диария. Доза за външна и вътрешна употреба - 5/500. Гаргара, бани и промивки се правят едни път дневно, ако лечението назначено от лекуващия лекар не е назначил друго. Вътрешно смрадликата се прилага само под лекарски контрол!
Меум / Meum athamanticum
Семейство Umbelliferae
Расте върху скалистите места из алпийския район, предимно върху варовик в Централния Балкан. Цъфти през лятото в розово, прилича на къдравата мерудия. Добър диуретик. Доза:5/500.
Мече грозде, дива боровинка / Arctostaphylos una Ursi
Семейство Ericaceae
Расте предимно във високопланинския пояс на Западния и централния Балкан, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и Али Ботуш - по сухите скалисти и каменисти поляни и из по-сухите иглолистни гори. Дребно храстче с неназъбени кожести и вечно зелени листа. Цветовете му са бледорозово-бе-ли с кълбовидна форма, като гърненица, по няколко заедно. Цъфти през май-юни. Плодът е червена, сухо - месеста ягода с 3-7 семена. Прилича много на черните боровинки и брусниците.
Берем листата от мечото грозде по време на цъфтежа, но брането става, като отрязваме целите стъркове на растение то, които разстиламе и сушим на сянка или в сушилня до 40°С. Събирането трябва да става внимателно, за да не ги смесваме с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-Maea L.), които са овални и с кафявочерни точки от долната им страна, както и с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), които са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура; с листата на синята бо ровинка (Vaccinum ulignosum L.), които са целокрайни, по-широки и не са кожести; с листата на черната боровинка (Vaccinium myrtillus L.) - те от своя страна не са кожести и са назъбени.
За да получим дрогата Folia uvaursi, след доброто изсушаване обрулваме с ръка листата, които отгоре са тъмнозелени, а отдолу - бледорозови, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Много търсена и изнася на билка. Отварата от листата притежава отлични дезинфекционни и пикочогонни свойства, прочиства бъбречните легенчета и канали, пикочния мехур и пътища.
Расте предимно във високопланинския пояс на Западния и централния Балкан, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и Али Ботуш - по сухите скалисти и каменисти поляни и из по-сухите иглолистни гори. Дребно храстче с неназъбени кожести и вечно зелени листа. Цветовете му са бледорозово-бе-ли с кълбовидна форма, като гърненица, по няколко заедно. Цъфти през май-юни. Плодът е червена, сухо - месеста ягода с 3-7 семена. Прилича много на черните боровинки и брусниците.
Берем листата от мечото грозде по време на цъфтежа, но брането става, като отрязваме целите стъркове на растение то, които разстиламе и сушим на сянка или в сушилня до 40°С. Събирането трябва да става внимателно, за да не ги смесваме с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-Maea L.), които са овални и с кафявочерни точки от долната им страна, както и с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), които са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура; с листата на синята бо ровинка (Vaccinum ulignosum L.), които са целокрайни, по-широки и не са кожести; с листата на черната боровинка (Vaccinium myrtillus L.) - те от своя страна не са кожести и са назъбени.
За да получим дрогата Folia uvaursi, след доброто изсушаване обрулваме с ръка листата, които отгоре са тъмнозелени, а отдолу - бледорозови, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Много търсена и изнася на билка. Отварата от листата притежава отлични дезинфекционни и пикочогонни свойства, прочиства бъбречните легенчета и канали, пикочния мехур и пътища.
Лекува много добре при хронични възпаления на бъбреците и пикочогонната система, неволно напикаване, кръвопикаене, пясък и камъни в бъбреците и мехура, туберкулоза на бъбреците, маточни заболявания, бяло течение, неволно семетечение, захарна болест, водянка. Доза: 10/500.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата от мечо грозде върху отделителната система, се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на ме чото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.
1 супена лъжица счукани листа се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чата преди ядене 4 пъти дневно.
Съдържа арбутин, дъбилии вещест ва, галопа киселина, галотанин, елагова киселина, елаготанин, свободен хидрохинон, уваол, хиперозид, кверцитин, изокверцитин, мирицитрин, мирицетин, кверцитрин, хинииова и мравчена киселина и малко количество етерично масло.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата от мечо грозде върху отделителната система, се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на ме чото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.
1 супена лъжица счукани листа се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чата преди ядене 4 пъти дневно.
Ракита, червена върба / Salix purpurea
Семейство Salicaceae - Върбови
Край реки и потоци из цялата страна до 1600 м н. в. Силно разклонен храст, висок 5-6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, а след това зеленикави или жълто-сиви клони с приседнали листа и цветове, събра ни в мъжки и женски реси.
Използваме корите, ресите и листата. Корите се бе лят, през март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената дрога отвън е жълтеникаво-кафява, отвътре зелено-кафява, без мирис и с горчив вкус. Ракита събираме по време на цъфтежа - март-април. Сушим на сянка или в сушилня go 40°С. Листата берем след прецъфтяването - през май. Сушим ги на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа и реси са зе лени без мирис и с горчив вкус. Всички части на ракитата опаковаме в торби или бали, които се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам действието му като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенип (сали цилов алкохол)и гликоза, бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
Ракитата има запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местно обезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. От варата от листата и корите на младите клонки се употребяват против възпаление на бъбреците, за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използували като противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. 1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 5 пъти дневно.
Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата като 2 супени лъжици листа и си може и да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.
Външно - кората, стрита на брашно, служи за сипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) - за засилване на имунната система и против температура. Със стрити на прах и смесени със зехтин или бадемово масло кори и листа от младите клонки се мажат корените на косата против и при косопад.
Използваме корите, ресите и листата. Корите се бе лят, през март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената дрога отвън е жълтеникаво-кафява, отвътре зелено-кафява, без мирис и с горчив вкус. Ракита събираме по време на цъфтежа - март-април. Сушим на сянка или в сушилня go 40°С. Листата берем след прецъфтяването - през май. Сушим ги на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа и реси са зе лени без мирис и с горчив вкус. Всички части на ракитата опаковаме в торби или бали, които се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам действието му като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенип (сали цилов алкохол)и гликоза, бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
Ракитата има запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местно обезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. От варата от листата и корите на младите клонки се употребяват против възпаление на бъбреците, за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използували като противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. 1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 5 пъти дневно.
Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата като 2 супени лъжици листа и си може и да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.
Външно - кората, стрита на брашно, служи за сипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) - за засилване на имунната система и против температура. Със стрити на прах и смесени със зехтин или бадемово масло кори и листа от младите клонки се мажат корените на косата против и при косопад.
Потайник / Saxifraga bulbifera
Луковичен потайник. Отварата от цялата билка се употребява против кръвохрачене, туберкулоза и диария. Доза: 5/500.
Плюскавиче / Silene venosa
Семейство Caryophylaceae - карамфилови
Расте повсеместно. Цъфти от пролетта до есента в бяло, а плодникът му е обвит в бледозеленикаво гърненце. Отварата от билката е ефикасно средство против кожни обриви. Полезно за кожата.
Расте повсеместно. Цъфти от пролетта до есента в бяло, а плодникът му е обвит в бледозеленикаво гърненце. Отварата от билката е ефикасно средство против кожни обриви. Полезно за кожата.
Овес / Avena sativa
Семейстшо Gramineae
Културно. Съдържа гликозида авенин. Вътрешно действа като тоник - увеличава жизнеността на пациента, ако тя е много ниска.
Отварата от семената е диетично средство, богато на соли. Брашното действа и като слабително. Препоръчва се каша от почистени семена, като силна храна за децата.
Културно. Съдържа гликозида авенин. Вътрешно действа като тоник - увеличава жизнеността на пациента, ако тя е много ниска.
Отварата от семената е диетично средство, богато на соли. Брашното действа и като слабително. Препоръчва се каша от почистени семена, като силна храна за децата.