Внимавайте с ореховите ядки

При продължителен престой ореховите ядки се развалят и могат да образуват високотоксич-ни вещества, затова трябва да не се допуска гранясва-нето им и да се консумират сравнително бързо. Зелените орехчета са богати на витамин С. Пригот вената от тях спиртна настойка успешно и бързо ле кува всякакви възпалителни процеси в устната кухина. В миналото отварата от шлюпките и шумата се е използвала като оцветител - за боядисване на коса (тьмно-кафяво), платове, прежди и др. Дроги: Folia juglandis и Cortex nucum juglandis. Млади те листа са търсена у нас и за износ дрога. В Германия например, се пият с мляко като подсилващо средство.

Ореха - лековито средство

Доза: 10/500.
Плодът е отлична храна, богата на магнезий, желязо, фосфор, селен, мед и манган, и други минерални соли. Съдържа витамин Е и В, както и фолиева киселина. Той е висококалоричен, но съставен от ненаситени мастни киселини, като голямо количество от тях са омега-3-мастните киселини, а тънката му обвивка е изградена от много баластни вещества. От ореховите ядки се извлича полезно за здравето олио.
Ядките на ореха са много добър източник на белтъчини и съдържат от 10 до 20% от нужните на организма аминокиселини. Могат да се използват като заместител на месото, особено при болните от подагра, тъй като пълноценните им белтъчини не съдържат холестерол. Витамините от групата В ги правят мно го полезна храна за мозъка и нервната система. Действат укрепващо на сърцето, подпомагат кръвообращението и влияят благоприятно върху стойности те на мазнините в кръвта. Много полезна и подходяща храна също и при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.

За какво се използва ореха

Отрязва се и се напъхва в гърлото на дамаджана с два-три литра вино. Гърлото и коренът се запечатват отвън със студен пчелен восък и дамаджаната се зари ва наново до есента, когато се изравя и от получената течност се пие три пъти на ден по 50 мл на гладно.
Отварата от младите листа и шлюпките се прилага при възпаление и болки в стомаха и червата и против диария, за пречистване на кръвта, като тонизиращо нервната и храносмилателната системи средство, за лечение на кожни обриви, за подсилване на слаботелесни деца, за понижавана на артериалното наля гане и нивото на кръвната захар.
Листата на ореха са с голямо съдържание на йод, поради което чаят от тях се пие за профилактика и лечение на гуша, атеросклероза и йоден недостиг.Външно отварата се използва за укрепващи бани при рахит, ек земи, възпаления на кожата, хемороиди, кървене на венците (чрез жабурене), промивки на стомаха и червата, при бяло течение и нередовна менструация у жената.

Орех - Juglans regia

Сем: Juglandaceae - орехови
Дърво, високо до 30 метра, с широка, силно разклонена корона с едри листа и сферични или яйцевид ни плодове. Цъфти април-май. Културно и подивяло, особено из южната половина на отечеството ни. Оби ча скалисти, варовити места. Достига до големи раз мери и дълбока старост.
Употребяваме корена, младите листа (даже докато са още червеникави), зелната кора на плода (шлюпките) и ядките му, а самото дърво е скъп строителен мате риал.
Народът практикува следния начин за приготвяне на противотуберкулозно, тонично и укрепващоимунната система лекарство от корените на ореха: рано напролет, преди тръгване на мъзгата, се обкопава дънера на дървото, докато се намери хубав, плътен и здрав корен.

Тарос / Artemisia dracunculus

Сем: Compositae - сложноцветни

Тревисто c остроланцентни листа. Култивира се особено за подправка на ястия; печено пиле, риба, печено на скара и др. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Те съдържат 0,80% етерично масло, флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др. Чрез дестилация с водна пара на пресни или изсушени клонки се получава етерично масло. Представлява жълтеникаво-зелена течност със специ­фичен маслоподобен гнасонов мирис, тъй като съдържа анетол. Маслото се прилага и в промишлеността, както и за приготвяване на естрагонов оцет.
Клончетата служат освен за ароматизиране на раз нообразни ястия, салати, фини сосове и на лекарства.

Царевица - Zea mays

Едногодишно културно растение с право, неразклоненоpan, до 3-4 м високо стъбло. Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са еднополови; мъжките са събрани във връхни метличестиspan съцветия, а женски те - в кочани, разположени по стъблото. Цъфти през лятото.
За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове т. нар. царевична коса или свила. Съдържа витамин К, ас корбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, сте-ролиситостерол и стигмастерол), сапонини, смолис ти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично мас ло, инозит и др.
Търсена и изнасяна дрога. Отвара от свилата действа пикочогонно, кръвоспиращо, жлъчегонно, успо кояващо при възпаление и камъни в бъбреците и пикоч ния мехур, при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболява ния. Предписва се при диабет и като потискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство. Царевичната коса е добро кръвоспиращо средство, поради съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин КЗ.
Доза за отварата: 15-20/500. Запарката се приготвя от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.

Пиретрум / Pyretrum cinerariaefolium

Семейство Compositae
Далматински пиретрум (Crrisanthemum cinerariae folium). Среща се в диво състояние на Балканите (Албания, Черна гора, Хърватска). Култивира се заради неговите инсектицидни свойства, определени от съдържаните в цветовете пиретрини. Образува многочислени ребристи цветоносни стъбла, дълги 80-100 см, завършващи с единични съцветия. Горната страна на листата е сивозелена, а долната пепелносива от покриващите я влакна. Срещат се и растения с яркозелени лис та. Цъфти в жълто, бяло или жълто-бяло. Пиретрумът е единственото инсектицидно растение, което успешно може да бъде култивирано в северния географски по яс. Употребява се под формата на водни извлеци или директно силно надробен като инсектицид в биологично то и биодинамично земеделие.

Действа като тотален инсектицид без да е вреден за човека и топлокръвните животни. Поради тия му свойства освен в екологично то земеделие влиза в състава на различни използвани в домакинството (най-вече срещу комари и мравки) ин сектицидни препарати, как то и в животновъдството. Името на растението води началото си от епохата на Римската империя, когато лозарите на територията на Далмация (сега част от Хърватска) са го използвали стещу насекомните неприятели. Днес то е незаменимо средство за растителна за щита в биологичното (органично) земеделие. Може да бъде отглеждано и използвано в рамките на съответ ната ферма, което намалява разходите за обезпарази-тяване.

Използване на Смрадлика

Сушим на сянка или в сушилня при температура 50°С. По време на сушенето трябва често да се разбъркват, за да не се спарят. Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, а отдолу - сиво-зелени. Притежават характерна миризма и стипчив вкус. Готовата дрога от смрадлика се съхранява на сенчесто, проветриво и сухо място. Рандеман 3:1. Дрогата действа антисептично, противовъзпалително и кръвоспиращо. Прилага се с много добър ефект при хемороиди (за бани), бяло течение (за вагинални промивки), трудно заздравяващи рани, афти на устната кухина, стоматити, пиорея, възпаление на венците и др. Отварата от корените се пие против кръвохрачене; от листата - против диария. Доза за външна и вътрешна употреба - 5/500. Гаргара, бани и промивки се правят едни път дневно, ако лечението назначено от лекуващия лекар не е назначил друго. Вътрешно смрадликата се прилага само под лекарски контрол!

Меум / Meum athamanticum

Меум / Meum athamanticum
Семейство Umbelliferae
Расте върху скалистите места из алпийския район, предимно върху варовик в Централния Балкан. Цъфти през лятото в розово, прилича на къдравата мерудия. Добър диуретик. Доза:5/500.

Мече грозде, дива боровинка / Arctostaphylos una Ursi

Семейство Ericaceae
Расте предимно във високопланинския пояс на Западния и централния Балкан, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и Али Ботуш - по сухите скалисти и каменисти поляни и из по-сухите иглолистни гори. Дребно храстче с неназъбени кожести и вечно зелени листа. Цветовете му са бледорозово-бе-ли с кълбовидна форма, като гърненица, по няколко заедно. Цъфти през май-юни. Плодът е червена, сухо - месеста ягода с 3-7 семена. Прилича много на черните боровинки и брусниците.

Берем листата от мечото грозде по време на цъфтежа, но брането става, като отрязваме целите стъркове на растение то, които разстиламе и сушим на сянка или в сушилня до 40°С. Събирането трябва да става внимателно, за да не ги смесваме с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-Maea L.), които са овални и с кафявочерни точки от долната им страна, както и с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), които са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура; с листата на синята бо ровинка (Vaccinum ulignosum L.), които са целокрайни, по-широки и не са кожести; с листата на черната бо­ровинка (Vaccinium myrtillus L.) - те от своя страна не са кожести и са назъбени.

За да получим дрогата Folia uvaursi, след доброто изсушаване обрулваме с ръка листата, които отгоре са тъмнозелени, а отдолу - бледорозови, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Много търсена и изнася на билка. Отварата от листата притежава отлични дезинфекционни и пикочогонни свойства, прочиства бъбречните легенчета и канали, пикочния мехур и пътища.

Лекува много добре при хронични възпаления на бъбреците и пикочогонната система, неволно напикаване, кръвопикаене, пясък и камъни в бъбреците и мехура, туберкулоза на бъбреците, маточни заболявания, бяло течение, неволно семетечение, захарна болест, водянка. Доза: 10/500.

Съдържа арбутин, дъбилии вещест ва, галопа киселина, галотанин, елагова киселина, елаготанин, свободен хидрохинон, уваол, хиперозид, кверцитин, изокверцитин, мирицитрин, мирицетин, кверцитрин, хинииова и мравчена киселина и малко количество етерично масло.

Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата от мечо грозде върху отделителната система, се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на ме чото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.
1 супена лъжица счукани листа се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чата преди ядене 4 пъти дневно.