Витамин Е токоферол

Притежава антиоксидантни свойства-подтиска окислението на мастните киселини, поддържа стабилнотта на клетъчните мембрани и вътреклетъчните структури, противодейства на окислителното действие на различни токсини и свободни радикали. Витамин Е се съдържа в нерафинираното растително масло, черения дроб, яйцата, зърнените храни, листните зеленчуци и ядките. Хиповитаминоза Е се проявява с хемолиза на еритроцитите, поради нарушена стабилност на мембраните, анемия, увеличена екскреция на креатинин с урината. Дневни нужди : 10-12 мг алфа ТЕ, за кърмачета - 0,5мг/кг.

Билки за лечение на депресия

Тримесечно лечение с жълт кантарион повишава настроението. Дневно трябва да се взимат по 900 мг. Подобрение ще се усети още след първите 2 седмици. Помага и джинджифил - всеки ден едно парченце се залива с 1 л вряла вода и отварата се изпива по малко същия ден.

Подхранване на розите през август

Органичните и минералните торове се допълват един друг, органиката способства за по-бързо усвояване на минералните торове. Между другото, минералните торове е най-добре да бъдат внасяни във вид на разтвор след задължително поливане. За да приготвите шербет, трябва да използвате органични торове и вода в съотношение 1:3. Приготвянето продължава една седмица. След като се разтвори, разредете с вода в пропорция 1:10 и растенията се поливат.

През август, за да се подготят розите за зимата, внасянето на азот се прекратява, за да може розата да натрупа запас от хранителни вещества, да узреят всички филизи, за което е нужно фосфор и калий. Подхранва се веднъж на две седмици. През септември се внасят фосфорен и калиев тор, разтворен във вода.

Какво обичат розите

След като се събудят розите през пролетта, трябва да се подхранят с амониева селитра (1 с. л. на 10 литра вода). В това време растението се нуждае именно от азот, за да расте. След две седмици трябва да шербетувате с птичи тор. В началото на образуването на пъпките трябва да внесете комбиниран минерален р-p. По време на вегетацията на всеки 10-15 дни се полива с разтвор на минерални торове или с шербет от птичи тор. Растението се храни в по-голяма степен с минерални торове. Но ако внасяте само такива препарати, то в известна степен ще унищожите микроорганизмите в почвата. Затова редувайте: рано напролет след разклоняване мулчирайте храста с угнил тор, след това поръсете почвата с костно брашно, а през лятото сложете дървесна пепел. Съществува едно правило: след внасяне на минерални торове задължително поливайте с шербет.

Пача трева / Polygonum aviculare

(Птиче жито, гъшеница, лютивче, пипериче, водно пиперине, фасулявче, червенка и пр.) Семейство Polygonceae

Расте повсеместно, не само по посевите, но и в градините и дворовете. Едногодишно тревисто растение с разклонени членести, изправени, възходящи или полегнали стъбла, дълги 20-60 см и с добре развит, разклонен, осев корен. Листата са приседнали или с къ си дръжки, ланцетни или продълговато ланцетни, последователни. Плодът представлява тъмнокафяво до черно матово, грапаво орехче. Цъфти от пролетта до есента в розово-бяло.
Употребяваме още и следните видове: Polygonum dumetorum Н. Hecken Knoterich,
Polygonum persicaria
Polygonum minus. H. Kleiner Knoterich.
Polygonum mite. H. Schlaffer Knoterich.
Polygonum lapathifolium. H. Amfer Knoterich, am. Dock leaved. 507. Polygonum hydropiper - вод но пипериче.
H. Wasserpiper Knoterich,
Polygonum fagopyrum - елда (фуражно). H. Buchweizen.
Polygonum bistorta. H. Schlangen Knoterich, фр. Bistorte, am. Bistort, um Bistorta, рус. Горолец. Берем Herba от юни до октомври (в някои случаи пачата трева се вади с корена).
Сушим на сянка или в сушил- Polygonum avieulare, разстлана на тънко като
сено до 40"С. Рандеман 5:1 (9:2). Изсушената билка е със зелени стъбла и листа, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Съхраняваме в чували или на бали в сухи u проветриви помещения. Търсе на на международния пазар билка.
Съдържа дъбилни вещества, следи от етерично масло, въгле хидрати, витамин С, гликозида авикуларин, следи от алкалоиди, провитамин А, смоли, восък, силициева киселина и др.
Пачата трева е широкоспектърна билка - има кръвоспиращо и пикочогонно действие, пови шава кръвното налягане и вентилационния обем на белите дробове. Прилага се при белодробна туберкулоза, кръвоизливи от стомаха и червата, маточни и туберкулозни кръвоизливи, при хемороиди, глисти, отоци, сърдечни заболя вания. Външно прясната билка се използува за лапи при рани, като ускорява и подпомага заздравяването им.
Коренището на P. bistorta берем през пролетта и есента. Съдържа танин, галова киселина и др. съставки, които я правят сполучлив заместител на чуждата билка Radix rhataniае, a Rhizoma P. hydropiperis напълно замества Cortex hamamelidis.
Отварата от тревата на P. Aviculare действа против пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, сифилис, бяло течение, кръвоспиращо и против болки и язви в стомаха и червата.
Отварата на P. hydoropiper се прилага за лечение на болести, както и при възпаление на стомаха, киселини, нередовна менструация. Външно - за гаргара
Polygonum bistorta при възпаление на гърлото и глътката. Доза: 10/500. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 вине на чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Пачата трева не се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур!
У домашните животни Pol. fagopyrum - елдата, в прясно състояние или попаднала в сеното, предизвиква болестта "фагопиризъм". Видът Pol. persicaria предизвикват у овцете и Polygonum dumetoruim свинете силни вътрешни
разстройства и отравяния. Видът Pol. hydrbpiper пре дизвиква със съдържащите се в него отровни вещест ва, кръвопикане при говедата и свинете.

Сладък корен, женско биле, благ корен, реглие

Glycyrrhiza glabra
(Papilionaceae - пеперудоцветни)
Среща се по-често из северна България, а по-рядко в южна та й част покрай реките и влажни те места. Прилича много на конско то ребро. Цъфти през лятото в лилаво-кафяво до лилаво-виолетово. Берем корена - Radix liquiritiae. някои гo наричат лакрица. Рандеман - 4:1 Търсена и изнасяна дрога. Брането става предимно есенно време. От варата се прилага против настинка, кашлица, възпалено гърло, като пикочогонно и слабително средство Екстрактът от сладкия корен се нарича реглис и от не го се приготвят реглисовите бонбони за поддържане на гласа и лечение на болно гърло. Продават се в аптеките и дрогериите. В някои страни билката се култивира в големи количества. След екстрахирането на реглиса (Succus liquiritiae), коренът се смила на прах (PuMs liquiritiae), който имитира Sporae lycopodii (плауновите спори). Доза за отварата: 10 -15/500.
Съдържа сладкия гликозид глициризин, смола и пр.

Внимавайте с ореховите ядки

При продължителен престой ореховите ядки се развалят и могат да образуват високотоксич-ни вещества, затова трябва да не се допуска гранясва-нето им и да се консумират сравнително бързо. Зелените орехчета са богати на витамин С. Пригот вената от тях спиртна настойка успешно и бързо ле кува всякакви възпалителни процеси в устната кухина. В миналото отварата от шлюпките и шумата се е използвала като оцветител - за боядисване на коса (тьмно-кафяво), платове, прежди и др. Дроги: Folia juglandis и Cortex nucum juglandis. Млади те листа са търсена у нас и за износ дрога. В Германия например, се пият с мляко като подсилващо средство.

Ореха - лековито средство

Доза: 10/500.
Плодът е отлична храна, богата на магнезий, желязо, фосфор, селен, мед и манган, и други минерални соли. Съдържа витамин Е и В, както и фолиева киселина. Той е висококалоричен, но съставен от ненаситени мастни киселини, като голямо количество от тях са омега-3-мастните киселини, а тънката му обвивка е изградена от много баластни вещества. От ореховите ядки се извлича полезно за здравето олио.
Ядките на ореха са много добър източник на белтъчини и съдържат от 10 до 20% от нужните на организма аминокиселини. Могат да се използват като заместител на месото, особено при болните от подагра, тъй като пълноценните им белтъчини не съдържат холестерол. Витамините от групата В ги правят мно го полезна храна за мозъка и нервната система. Действат укрепващо на сърцето, подпомагат кръвообращението и влияят благоприятно върху стойности те на мазнините в кръвта. Много полезна и подходяща храна също и при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.

За какво се използва ореха

Отрязва се и се напъхва в гърлото на дамаджана с два-три литра вино. Гърлото и коренът се запечатват отвън със студен пчелен восък и дамаджаната се зари ва наново до есента, когато се изравя и от получената течност се пие три пъти на ден по 50 мл на гладно.
Отварата от младите листа и шлюпките се прилага при възпаление и болки в стомаха и червата и против диария, за пречистване на кръвта, като тонизиращо нервната и храносмилателната системи средство, за лечение на кожни обриви, за подсилване на слаботелесни деца, за понижавана на артериалното наля гане и нивото на кръвната захар.
Листата на ореха са с голямо съдържание на йод, поради което чаят от тях се пие за профилактика и лечение на гуша, атеросклероза и йоден недостиг.Външно отварата се използва за укрепващи бани при рахит, ек земи, възпаления на кожата, хемороиди, кървене на венците (чрез жабурене), промивки на стомаха и червата, при бяло течение и нередовна менструация у жената.

Орех - Juglans regia

Сем: Juglandaceae - орехови
Дърво, високо до 30 метра, с широка, силно разклонена корона с едри листа и сферични или яйцевид ни плодове. Цъфти април-май. Културно и подивяло, особено из южната половина на отечеството ни. Оби ча скалисти, варовити места. Достига до големи раз мери и дълбока старост.
Употребяваме корена, младите листа (даже докато са още червеникави), зелната кора на плода (шлюпките) и ядките му, а самото дърво е скъп строителен мате риал.
Народът практикува следния начин за приготвяне на противотуберкулозно, тонично и укрепващоимунната система лекарство от корените на ореха: рано напролет, преди тръгване на мъзгата, се обкопава дънера на дървото, докато се намери хубав, плътен и здрав корен.