Лисича опашка, блатия (бърболист) / Lythrum salicaria

Семейство Lythraceae
Многогодишно тревисто растение расте на височина до 150 см с червени, синъо-розови, розови или бели метличести съцветия. Расте по влажни ливади край реки, потоци и блата из цялата страна до 1700 м н. в. . Цъфти юни - август. Използваме връхните части на стъблата (Hebra Salicariae), които берем по време на цъфтеж. Сушим на сянка и на китки.
Билката съдържа гликози-да салицерин, танин, дъбилни вещества, пектин, слузни ве­щества, флавоноиди, етерич­но масло, каротин, нишесте идр.
Lythrumsalicarla salecana Има запичащо, кръвоспира­що, антисептично, улеснява­що заздравяването на рани действие.
В народната медицина отварата се прилага предим­но при стомашно-чревни колики, диария, дизентерия (особено при деца), хемороиди. Доза: 5/500.
Изключително ефикасно противовъзпалително и кръвоспиращо средство - стрити на прах изсушени връхчета - при стомашно-чревни възпаления с кръвоиз­ливи, маточни и белодробни кръвотечения.
За приготвяне на запарка 2-3 супени лъжици стръко­ве от блатия се заливат с 1/2 л вряща вода. Изпива се за 2-дни.
Размачкано прясно растение се прилага и външно за лапи при кървящи рани.

Лапад / Rumex obtusifolius

Семейства Polygonaceae, Rumex patientia.
Расте повсеместно. Цъфти през лятото в зелено. Вторият вид и в градините. Отвара от коренището лекува кожни болести, струпеи, кел, малария, скорбут. От смачкани корени, сварени с оцет и смесени със същото количество свинска мас се прави крем, които е отлично средство против краста. Доза за отварата - 5-10/500.

Змийска трева / Goniolimon collinum

Goniolimon colinum var. typica сем: Plumbaginaceae
Расте no сухите и каменливи топли места на отечеството ни. Приземните листа са събрани в розетка в розетка и от тях излизат стръкове с дребни бели цветчета, като метлица. Цъфти през юни. В Бъл­гария естествено разпространени са 4 вида и всичките са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Отварата служи против хемороиди, а заедно с хвощ - абортативно. Доза: 10/500.

Смесена с храната на свинете действа против "гър­лица".

Копитник - Asarum europaeum

Копитник милодинче, обичниче семейство Aristolochiaceae

Многогодишно тревисто растение с пълзящо разклонено ко­ренище и грудка, много по-голяма и по-сплесната от тази на цикла­мата. Расте из влажни, сенчести, най-често букови гори в предпла-нините и долния планински пояс до 1200 м н. в. в Северна и Западна България. Цъфти през пролетта в жълто-кафяво.

Съдържа етерично масло с глав-Asarum europaeum ни съставки азарон (фенилпропа-

ново производно) и диазарон. Тези две съединения са летливи отровни вещества. В масло­то има още азарилов алдехид, пинен, евгенол, метилев-генол и борнилацетат. Коренището съдържа и дъбилни и слузни вещества, въглехидрати. Смята се, че аза-ронът в растението е с наркотично действие.

Използва се цялото растение заедно с корена Herba et Radix Asari. Употребява се прясно и изсушено.

Билката действува отхрачващо, слабително и нерво-успокоително. Предизвиква повръщане. Прилага се про­тив алкохолизъм, кашлица, мигрена, главоболие, лесна раздразнимост и др.

Отварата от коренището се препоръчва против ди­зентерия, бодежи, главобол и външно за промивки на гнойни рани. Стрито на прах, изсушеното растение се употребява за посипване при краста и гнойни рани.

1 супена лъжица прясна (или 1 кафена лъжичка изсуше­на) билка се залива с половин литър вряла вода и се оста­вя да кисне 2 часа. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.

Зайча стъпка / Geum urbanum

Зайча стъпка, невен, омайниче, колеш, горочелец семейство Rozaceae

Многогодишно тревисто растение с късо хори­зонтално коренище и до 30-70 см високо, леко влакнесто стъбло. Цъфти от май до август в светло-жълти цве­тове.

Използват се коренищата (Rhizoma Gei urbanae, Caryophyatae) и надземната част (Herba Gei urbanae).

Коренището съдържа етерично масло, в състава, на което влиза евгенолът, на който се дължи приятната карамфилова миризма. Съдържа още дъбилни вещества, скорбяла, захари и др. В надземните части също има дъ­билни вещества и флавоноиди.

Разпространено е из храсталаци и сенчести гори, горс­ки поляни, край горски пътеки, из селищата край ог­ради, по дворове и пустеещи места до 1500 м н. в. из цяла­та страна.

Противовъзпали­телно, кръвоспира­що, затягащо и то­низиращо средство. Geum urbanum Използва се при кървящи венци, хемороиди и др. Намира приложение и при други храносмилателни проблеми като колики, ме-теоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, черва­та, черния дроб. Използва се за ускоряване заздравява­нето на рани. Препоръчва се като тонизиращо нервна­та система средство.

Корените с коренището се прилагат като отвара -2 чаени лъжички на 250 мл вряща вода, която се изпива за 1 ден. Отварата от тревата лекува възпаление на очите. За компреси доза: 5-10/500.

Кукуряк / Helleborus odorus

Helleborus odorus е от семейството на Ranunculaceae, Н. Walilreichende Nieswurz, фр. Heebore. %, (2). Многогодишно тревисто, характерно за Запад­на и Северна България растение с дебело пълзящо коренище. Едно от първите пролетни цветя. Цъфти през февруари-април в зелено-жълто. Лечебно и декоративно растение. ОТРОВНО!

Отварата се употребява в малки дози против хемороиди, кашлица, плеврит, външно за промиване на рани. Коренът се употребява против болестта "стрели" у добитъка. Доза: 3/500.
Брането става в края на лятото и началото на есента след узряване на плодовете и рано на пролет при появата на първите листа. При събиране на билката да се оставят поне половината от добре развитите растения, за да се осигури размножаването на вида.

Коренищата с корените се изкопават с права лопата или копачка, като се внимава да не се наранят, изтръскват от пръстта, след което с остър нож се изрязват надземните части плътно до коренището.

След това се измиват за кратко под течаща вода. От-цеждат се и се разстилат на 5-7 см пластове за суше­не. Билката е напълно изсушена, когато при огъване ко­рените и коренищата се чупят.

Дрогата съдържа сърдечни гликозиди, стероидни са-понини, тлъсто малсло и др.

Кукурякът тонизира сърдечния мускул и забавя пулса, успокоява нервната система, разхлабва червата, стимулира диурезата. Поради отровността и да се използва само по лекарско предписание.

Сминдух, камилско сено / Trigonella foenum graecum

Семейство Papilionaceae. Култивирано растение. Цъфти в бяло. Използва се семето - Semen foeni graeci. Отварата от него се използва против кашлица, кръвохрачене, начална туберкулоза, болестите на далака, диабет. Служи за гаргара при ангина, а и като слабително средство. Доза: 10/500.

Африканските народи вярват в страшната му чу­дотворна сила, затова, не смеят да нагазят върху не­го, за да не им се схванат краката. Употребяват го са­мо като подправка на гозбите си. Растението е широ­ко разпространена подправка и в кухнята на средизем­номорските и източните народи.

Народната ни медицина използва брашно от семето за правене на пластири за гноАни циреи, рани, отоци, ревматични болки, подагрени отоци, рани по гърдите у кърмачките. Източните народи прилагат сминдуха като полововъзбудително и повишаващо потентност­та средство.

Изсипливче, белило, зарвързанче / Herniaria glabra

Семейство Caryophyllaceae - карамфилови. Н. Kahles Bauehkraut, фр. Herbe du tuvc, ане. Rupturewort

Многогодишно тре­висто растение с полеганало, силно разклонено, дълго 10-20 см стъбло и дребни, жълтозе­лени цветове - прилича на па­чата трева. Расте по сухите, каменисти и тревисти хълмо­ве в цялата страна. Цъфти от април до август.

Берем Herniaria glabra през време на цъфтеж и сушим на китки на сянка или пък разс­тиламе като сено. Рандеман 3:1. Пазим в чували или на бали.
Названието си тази билка носи от кила, изсипване - хер­ния, за която болест се употребява още от най-стари времена, а освен това и про­тив водянка, възпаление на пикочния мехур, кашлица и др. Билката действа противосъсирващо, запичащо и разхлабва гладката мускулатура на храносмилателния тракт.
Доза за отварата: 5-10/500.
Използва се при бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, успокоява коликите на жлъчните и пикочните пътища, стомашно-чревните колики, дискинезиите на жлъчните пътища. Лекува още огпочни състояния, тромбофлебит, прилага се за бързо заздравяване на ра­ни. Изсушената трева както и кумонигата мирише приятно на кумарин. Съдържа сапунина херниярин, не­познат алкалоид, танин и др.

Зарасличе, чероман / Symphitum officinale

Н. Grosse wal-wurz, фр. Grande consoude, aue. Common confrey, рус. okonuuk, тур. Каракафез.
Многогодишно блатно тревисто растение от семейство Borraginaceae, достигащо до височина 50-100 см. Коренището е късо, черно, с дълги и разклонени корени. Стъблото е изпра­вено. Листата са последователни, дълги 10-15 см. Цве­товете са събрани в спирално завити съцветия. Расте по влажни места из крайречни храсталаци и като бу­рен край огради и пътеки из низините и предпланини-те на цяла България. Цъфти през май - юли. От рода на билката паче гнездо (Anchusa и Cynoglossum'a). Цъфти в червено, а след оплождането във виолетово-розово. При узряване плодът се разпада на 4 черни, гладки, лъс­кави орехчета.
Берем корени и листа, корените - есенно време, а листата - след цъфтенето. Ран­деман за листата - 7:1. Пазим в чували. Дрога - Radix symphiti.
Отварата от корена и листа­та лекува кашлица, бронхит, на­чална фаза на туберкулоза. Действа затягащо и се употре­бява при диария, дизентерия, туберкулоза в червата, повръща­не на кръв и язва. Улеснява зара­стването при костни счупвания, рани на устната лигавица и вен­ците. Спира кървенето от носа, червата, продължи­телна менструация и др.
Коренът, сварен и на каша се употребява за лапи върху мъчно заздравяващи рани, циреи и отоци от по­дагра. Слабо полово възбудно. Доза: 10/500.

Кучешка лобода / Chenopodium vulvaria

Кучешката лобода е от семейство Chenopodiaceae
Дребна порода обикновен плевел. Разтрито в ръце мирише неприятно.
Отварата се пие при нередовна и недостатъчна менструация. Скълцани листа, смесени със свинска мас лекуват кожни обриви, екземи и др.
Добавена в храната на кокошките, билката де изпо лзва против болестта "пипка".

Зърнастец, боя Rhamnus frangula (Rhamnaceae)

Н. Faulbaum, фр. Nerprun bourgaine, am. Alder Buckthorn, um. Alno new.

Храстовидно растение c широки листа, като на дивата череша, но с много тънки клони. Среща се из Стара планина, Родопите, Рила, Пирин, Беласица и Витоша. Среща се и по тепетата на Пловдив и в по-лите на Сакар планина.
Цъфти зеленикаво-кафяво. Берем корите и плода. Корите - пролетно време, а плода - когато узрее. Рандеман за корите 5:2.
Отварата от корите и плодовете действа слабително и то чрез дебелите черва, против подагра, водян-ка, болести на черния дроб, жълтеница. Отвара от плодовете в случай на продължителен запек. Лечебното действие се проявява 8-10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие намалява при продължителна употреба на билката, като едновременно с това настъпват и токсични прояви - безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии.
МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА АБОРТ.
Доза: 5/500.
Корите, след като се наберат, трябва да престоят една-две години, защото ПРЕСНИТЕ СА ОТРОВНИ!
Мед.дрога: Cortex frangulae или Cortex alni nigri. От дървесината се прави растителен въглен (Carbo vegetans), употребяван също в медицината.
Съдържа: франгулова киселина, гликозида франгулин, танин и др.

Изтравниче, срещниче / Ajuga laxmanii

Ajuga laxmanii (Labiatae - сем. устоцвътни) Расте по припечените места на южните ска¬тове, по ливадите и храсталаците из цялата страна. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото, кафяво, жълто-зелено.
Прилича на едро подъбиче, на пчелинока и пр. Берем през цялото лято Herba. Рандеман 5:1. Сушим на китки на сянка.
С това растение в миналото са прикадявали родилките и новородените деца против уроки, дезинфекцирали са помещенията, в които се отглеждала копринена буба, като са опушвали стаите.
Отварата действа възбуждащо и тонизиращо, против спазми, припадъци и отпадналост. Доза: 5-10/500.
Подобен вид, но по-едър е Ajuga reptans.

Заешки уши / Succisa pratensis (Dipsaceae)

Среща се из влажните ливади по високите планини. Цъфти през втората половина на лятото и началото на есента. Всеки негов стрък изкарва високи над тревите пера и образува гола главичка с цвят по¬добен на този на лука, но по-лилав. Отварата от листата и цветовете се прилага за дезинфекция на пикочните органи, за лечение на диария и бяло течение при жените. Доза 10/500

Бреза - Betula pendula

Брезата е силно лековито растение. В листата се съдържат 0,05% етерично масло, сапонини, дъбилни вещества, витамин С, никотинова киселина, флавоноиди, калиев нитрат и др., а в кората - танини, брезова смола и др. За лечебни цели се използват листата, пъпките и кората на дървото. Отварата от листата действа пикочогонно и потогонно, подпомага разграждането и изхвърлянето на бъбречни камъни, действа общоукрепващо ърху организма. Народната медицина я препоръчва още при подагра, ишиас, ревматизъм и др. Отвара от корите се използва при анемия, отоци, кашлица. Лапи от тях се използват при рани, обриви, лишеи и др. Пъпките, накиснати във вино, се прилагат при болки в стомаха и червата. Брезовото масло се използва при производството на различни лосиони и кремове за кожа, ^24% тъй като има силен стягащ ефект. В някои страни през пролетта от брезата се добива сок, който е богат на захари, ензими, витамини и органични киселини и действа добре върху имунната система.

Дрян - Cornus mas

Дрянът присъства в живота на хората от незапомнени времена. Още поетът Вергилий възпява качествата му в своите стихове. В Древна Гърция и Рим осолявали или мариновали зелените плодове на дряна и ги консумирали подобно на маслини. От дрян са се правели най-здравите и красиви оръжия, най-сладко свирещите кавали и дървените части на гайдите. Твърдата дървесина позволявала да бъде шлифована до блясък, а по-късно в нея вплитали и сребърни инкрустации. В Кавказ от плодовете правят така наречения витаминен „лаваш" - претрити и изсушени на тънък слой дренки. С него по време на Първата световна война били излекувани от скорбут войниците на Кавказкия фронт.
Днес вече е известно, че плодовете на дряна имат бактерицидни свойства, а по съдържание на витамин С се доближават до шипките. В кората и листата му се съдържат органични киселини, захари, пектин, танини, оцветители. В народната медицина с отвара от плодовете му се лекува простуда и треска, а с отвара от листата - стомашно-чревни болести. И плодовете, и кората имат затягащо, кръвоспиращо, противовъзпалително и противоанемично свойство.
Корите се използват още за обработка на кожи и оцветяването им в жълт цвят. Добър медонос.

Ресен

Росенът е лечебно растение, но и силно отровно и приложението му трябва да се извършва само под лекарски контрол. Известен е като културно и лечебно растение от дълбока древност. Латинското му име идва от някогашното гръцко название по името на планина от остров Крит - dicte и thamnus - храст. В корена му се съдържат алкалоиди, производни на хилолина - диктамин, фагарин, фурокомарин, сапонини и етерично масло. В народната медицина се използва при екземи и косопад. Има и диуретично действие и се препоръчва при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при аменорея. Коренът се използва и днес в съвременната медицина и хомеопати-ята. Добър медонос.

Бялата мура

Тя има червено-кафяво ядро и светложълта беловина. Лесно се обработва, тъй като е лека и мека и особено се цени в дърворезбарството. Съдържа голямо количество балсамова смола, която се използва в ароматотерапията.

Бясно дърво

Като повечето отровни растения и бясното дърво е лечебно. Както се казва, всичко е в дозата. В народната медицина бясното дърво се използва при дизентерия, туберкулоза, безсъние, ревматизъм, подагра, тромбофлебит, паралич, отоци и др. Във всички части на растението се съдържат гликози-дът дафнин и отровното смолисто вещество мезереин, а в цветовете има още кумарини, флавоноиди, ситостерол, бензоена киселина, тлъсто масло, което много силно действа върху кожата и предизвиква кожни раздразнения - дерматити. При по-голямо количество на дразнителя дерматитът може да прерасне в общо отравяне на организма. Затова внимание! Самолечението с бясно дърво е абсолютно противопоказно!

Добър ранен медонос. Цветовете съдържат голямо количество нектар, което ги прави истинско лакомство за пчелите.

Медуница

Още в Средните векове хората са знаели за лечебното действие на медуницата и са я използвали като ефикасно средство при треска и кашлица, при трудно заздравяващи рани. А рано напролет, докато листата са още меки и нежни, са я добавяли към храната си. Самото име на растението идва от латинската дума „pulmo", което означава бели дробове. Медуницата съдържа комплекс от микроелементи с кръвотворна функция - манган, желязо и мед, а също в малки количества - титан, стронций, сребро, никел и др. В надземната част се съдържат значителни количества каротин, аскорбинова киселина, рутин, смоли, дъбилни и слизести вещества. Като билка има омекчаващо, противовъзпалително, кръвоспиращо и пикочогонно действие. Благодарение на набора от минерални вещества влияе върху образуването на витамин В комплекс и може да регулира функцията на ендокринната система.
В народната медицина цялото растение се използва под формата на настойка при кръвотечения, малокръвие, анемия, при стомашночревни заболявания, при заболявания на дихателните пътища - катари, бронхити, астма, туберкулоза и др. Външно от медуницата се правят компреси и лапи при гнойни рани, натъртвания и др.
Растението е ценен медонос. Оттам идва и българското му име - медуница.

Еделвайс - Leontopodium alpinum

Надземната част на еделвайса съдържа минерални соли, флавоноиди, полифеноли, слизести вещества и др. Те имат овлажняващ и омекчаващ ефект върху кожата, изпълняват фотозащитна и антиоксидантна функция. По тази причина екстракти от еделвайс се използват в козметиката при изготвяне на кремове, гелове и др., особено подходящи за чувствителна и възпалена кожа.

Жълт кантарион

Казват, че жълтият кантарион е като лечебна виагра за цялото тяло и в това няма нищо преувеличено. Използва се за укрепване на организма при депресии, потиснатост, неврози, безсъние, за лечение на трудно заздравяващи рани. Предписва се още при гастрит, чернодробни заболявания, язва и много други болести.Стръкове от жълт кантарион се събират през целия период на цъфтеж. Отрязват се на 20-25 cm откъм върха. Сушат се на сянка, докато влажността спадне под 12 %. Отвара се приготвя като 2-3 лъжици изсушена дрога се залива с 400 мл кипяща вода и се вари 5-6 минути. След 60 минутно киснене и прецеждане отварата се приема 3 пъти дневно след ядене.

Родопска хаберлея - силивряк

Вълшебната сила се крие в цвета му. На този, който го намери , То златните ключове на щастието връчва, а скръбта му в замяна .....

Населението в родопите използва хаберлеята, като лекарство срещу шап и силиврек.