Медуница

Pulmonaria officinalis

Още в Средните векове хората са знаели за лечебното действие на медуницата и са я използвали като ефикасно средство при треска и кашлица, при трудно заздравяващи рани. А рано напролет, докато листата са още меки и нежни, са я добавяли към храната си. Самото име на растението идва от латинската дума „pulmo", което означава бели дробове. Медуницата съдържа комплекс от микроелементи с кръвотворна функция - манган, желязо и мед, а също в малки количества - титан, стронций, сребро, никел и др. В надземната част се съдържат значителни количества каротин, аскорбинова киселина, рутин, смоли, дъбилни и слизести вещества. Като билка има омекчаващо, противовъзпалително, кръвоспиращо и пикочогонно действие. Благодарение на набора от минерални вещества влияе върху образуването на витамин В комплекс и може да регулира функцията на ендокринната система.
В народната медицина цялото растение се използва под формата на настойка при кръвотечения, малокръвие, анемия, при стомашночревни заболявания, при заболявания на дихателните пътища - катари, бронхити, астма, туберкулоза и др. Външно от медуницата се правят компреси и лапи при гнойни рани, натъртвания и др.
Растението е ценен медонос. Оттам идва и българското му име - медуница.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.