Лютиче / Ranunculus ficaria

Лютиче / Ranunculus ficaria
Също като предходния вид. Берем herba през юни - август. Сушим на китки на сянка. Отварата служи против хемороиди, кожни обриви, малария, болки и подувания 8 коремната област. В големи дози е отровно. Лапи от смачкани пресни листа - при болки от подагра и ревматизъм. Есенно време лютичетата често биват нападани от болест - ръждата Uredo ranunculorum и стават още по-отровни и много опасни за тревопасни те домашни животни. Мед. дрога: Herba chelidonii

Лютиче, жълтурче, экабуняк / Ranunculus acer

Семейство Ranunculaceae

Лютик

По влажните ливади и по мо-чурляците, а понякога и като плевел. Цъфти от края на пролетта до есен та в жълто.

Не се събира много. Отварата от билката, в малки количества, против малария, кожни обриви. В големи дози предизвиква повръщане и е отровно. По-рано и в медицината: Herba ranunculi acris. Прясно растение, смачкано - върху болни от ревма- Ranunculus acer тизъм и подагра места

Здравец / Geranium robertianum

Здравец / Geranium robertianum лошо миризлив див здравец.

Прилича на предходния вид. Разпространен е из влажните и сенчести гористи места. Цъфти в розо-во-лилаво през цялото лято. Берем трева и корен през май и юни. Сушим на китки на сянка. Отварата е добро диуретично средство. Пречиства кръвта, действа против водянка, ревматизъм, подагра и за засилвана на матката при безплодие. Отварата става само за няколко минути. Доза: -5/500.

Здравец / Geranium, pyrenaicum - мъжко клинаВиче. Прилича на предходния вид здравец, но е с по-врязани листа. Расте из влажни и сенчести гористи места, в цяла България. Цъфти в лилаво през цялото лято. Отварата се използва против болки в коремната област (клини), откъдето носи и името си. Доза: -10/500

Здравец / Geranium sanguineum. Расте из тревистите места, ливадите и храс талаците. Цъфти през цялото лято. Виж Ger. rober tianum.

Лапи / cataplasmata

Лапите представляват гъста каша, получена от смляна билка и вода. Налагат се на болното място и се покриват с плътна кърпа. Уточнения за пропорциите, използвани в рецептите, са обозначени в края на книгата.

Екстракти / extracta

Екстракти това са концентрирани извлеци от билки в течно (extracta fluida), гъсто (extracta spissa) или сухо състояние (extracta sicca). Поради сложността на метода на приготвяне не се препоръчва приготвянето им в домашни условия.

Отвара (decota)

Отвара се приготвя се по същия начин, но по-продължително време (30 мин) и с постоянно разбъркване, прецежда се след 10 мин. Отварите са най-вече от кори, стъбла и корени.
Отварите и запарките е добре да се приготвят всекидневно или да се съхраняват на тъмно и прохладно място, но не повече от 3 денонощия.

Настойки / tincurae

Настойки (tincurae) - биват течни спиртни, спиртно-во-дни, спиртно-етерни извлеци от билки. Получават се без нагряване. Растенията се поставят в стъклен съд и се заливат със спирт (40 или 70 градуса). Билката спрямо спирта трябва да е 1:5 (100 г билка на 500 мл спирт). А за силно действащи и отровни растения е 1:10.
Оставят се да престоят една седмица и се прецеждат през плат. Тя трябва да е бистра и да има специфичния вкус и мирис.
Настойките могат да се съхраняват по-продължително време. Обикновено се ползват само по няколко капки на ден.

Запарка / infusa

Запарка се приготвя по следния начин: билката се поставя в емайлиран, порцеланов или стъклен съд и се залива с препоръчаното количество вода със стайна температура. Съдът се затваря и се нагрява на водна баня в продължение на 15 мин при често разбъркване. След снемането се оставя да престои поне 45 мин, преди да се прецеди през плат.

Зърника / Rhamnus cathartica


Н. Purgier kreuzdom, фр. Nerprun purgatif, am. Common

Buckthorn, um. Spino cervino, тур. Аладжавер.

Същото действие като на Змийска хурка

ава дрога: Вассае spinae cervinae - плода.

Леща / Lens esculenta

Семейство Papilionaceae

Култивира се из цълата страна. Храна. Отварата от лещата - при катар в червата.

Доза: 10/500,

Любеница, диня, карпуз / Cijtrulus vulgaris

Разпространено повсемъстно култивирано расте ние. Плодът стимулира храносмилането и промива отлично отделните органи.

Кощрява / Setaria glauca

Семейство Gramineae

Трева, плевел расте из цяла България. Цъфти с дребни зеленикави цветчета.

Отварата служи за спиране на изобилна менструация. Доза: 10/500.

Кошутина, медуница / Melittis melissophylum

Семейство Labiatae

Често срещана из храста лаците и покрай горите в планинс ките райони. Прилича на маточина та и на мъртвата коприва и др. Цъфти в розово.

Берем Herba, която сушим на китки на сянка. Запарка или отвара се употребява при болки в стомаха и червата, при недостатъчна менструация и за лекуване на пясък в бъбреците.

Д°за: 10/500- Melittis melissophyllum

Лавровишня, зеленика / Primus leurocerasus

Семейство Rosaceae
Разпространен из сенчестите букови гори в Средна Стара планина и Странджа вечнозелен храст или малко дърво с продълговато-елиптични ко-жести листа. Цъфти в бяло. Плодовете му са черни, костилкови.
Съдържа гликозида прулауразин, ферментите емулзин, синаптаза и др.
Използваме листата - Folia laurocerasi, брани през време на цъфтежа - май-юни. Билката съдържа гор чивия гликозид лауроцеразин (който по време на раз падане под въздействието на ензими отделя циано водород), витамин С, гликозидите амигдалин и пруназин, етерично масло, бензилов спирт, синилна киселина, дъбилни вещества, восък. Действа болкоуспокоително.

Запарка от листата на лавровишнята се пре поръчва при болки в стомаха и червата, кожни обриви, нервни заболявания (като успокоително), при болки и спазми в бъбреците и жлъчката и др.
Външно се употребява за налагане при хемороиди, промивки при гнойни рани, компреси при невралгия и др.

РАСТЕНИЕТО Е ОТРОВНО! Лечението с него се про вежда под лекарско наблюдение.
Във ветеринарната медицина билката се прилага против шап по добитъка (за промивки и налагане).

Копър / Anetum graveolens

Тревисто растение, расте покрай скалите по Черноморието. Култивира се из зеленчуковите градини за подправка на ястия, туршии и пр.
Запарката от семето на копъра се употребява против болки и газове в червата.
Отварата от семе на копър супена лъжица анасон и магданоз се пие за пове че мляко за кърмене.
Доза: Anetlium graveolens 10/500.

Коило, кувилек / Stippa pennata

Коило, кувилек / Stippa pennata
Трева. Среща се no тревистите и сухи места, повсеместно.
Семейство Capillata. Също като преходния вид. Берем пухестите й пера, след цъфтеж. Отварата лекува пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. С него лазарките си кичат косите, когато играят на празници като Лазаров ден, преди Великден.

Люляк / Syringa vulgaris

Семейство Oleaceae
Добре познат храст, висок до 5 м. С многобройни, събрани в гроздовидни съцветия цветове. Цъфти април-юни. Най-често из сухите варовити и скални места до 600 м н.в. в цяла България. Според народните предания люлякът расте, там, където се е проливала човешка кръв, затова и го намираме в изобилие върху развалините на стари крепости.

С лечебна цел се събират листата (дрога Folia Syringae) и цветовете на растението (дрога Flores Syringae). Цветовете се берат по време на цъфтежа - април-юни и се сушат на сянка или в сушилня при темпера тура go 35°С. Изсушените цветове - бели, розови или ви олетови имат приятен мирис и нагарчащ вкус. Листата също се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при температура go 45°С.
Рандеман - 6:1

Цветовете се използват и в прясно състояние за извличане на етерично масло. Те съдържат още гликози-ди, фарнезол (даващ миризмата на цвета), багрила, ор ганични киселини, соли, витамин С и др. Листата - ви тамин С, гликозида синигрин и други неизучени вещества.

Билката има потогонно и температуро-понижаващо действие. Употребява се при задух, липса на апетит, диария.
Цветовете се употребяват при епилепсия, листата - при малария, а семената за регулиране на менструалния цикъл. Доза: 5/500. ОТРОВНО - да се внимава с коли чествата!

Кумонига, комоника / Melilotus officinalis

Семействоо Papilionaceae - пеперудоцветни
Расте по тревистите и буренливи райони из цяла България по равнините, както и в предпланиските области. Цъфти на дребни гроздове в жълто. Дрога Herba meliloti берем през първото цъфтене, след това тя пониква отново и можем да я берем като втората реколта през есента. Започва да мирише едва един или два дни след брането. Тревата сушим на китки на сянка. Изсушените пра вилно стръкове запазват ес тествения си зелен цвят на стръковете и жълт на цве товете. Сухата дрога се балира и съхранява в сухо и проветриво помещение върху дървени скари.
Рандеманът е 4,5:1.
Стръковете на жълтата комунига съдържат кума-рин, лактон на кумариновата киселина с аромат на прясно окосено сено, глюкозида метилотозид, дъбилни вещества, смоли, минерални соли, слузни вещества, холин, фавони и др. Действува наркотично и хипнотич но на домашните животни.

Запарката или отварата от тревата тонизира нервната система, лекува главоболие, безсънние, неврастения, нервни припадъци, хистерия, хипохондрия, недостатъчна и болезнена менструация. Доза: за отва рата - 10/500.
Лапи от кумонига се употребяват при отоци и втвърдяване на гърдите при кърмачките.
Баните успокояват очите при блефарит, конюкти-вит и др.
Бяла кумонига / Melilotus alba Има същото действие като предходния вид.


Кимион / Carum carvi

Кимион / Carum carvi
Семейство Umbelliferae

Естествените му находища у нас са силно на малели поради безогледното бране и унищожаване на кореновата система. Той е една от съставките на кърито. В билколечението кимионът е стимулант, газо-гонно и противомикробно средство.
Среща се в диво състояние в Североизточна България - в предпланинските и полупланински райони на Върбишкия проход и Шуменско. Дивият кимион е с по-едри сенници и семена. Вкусът и мирисът му са по-специфични от култивирания поради по-високото съдържание на цитронови етерични масла. Расте в сенчести места, но може да се срещне и на полусянка.

Цъфти в края на пролетта и началото на лятото.
Fructus carvi et Oleum carvi Некис или запарка от се мената с вода или мляко облекчава коликите в стома ха и червата: Взима се и при възпаление на същите. Пропъжда газовете, увеличава млякото у кърмачките. Доза: 10/500.

Цели и смляни семена от кимион, се използват като подправка, а в традиционната българска кухня като задължителна подправка при сушенето на месо, в суджуци и наденици. Доказано е, че етеричните му масла имат консервиращ ефект. Изолираните от тях алкалоиди се използуват като то низиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за понижаване на артериалното налягане.
Доза: 5-10/500.

Лавандула,лаванда, либанто / Lavandula vera

Лавандула,лаванда, либанто / Lavandula vera

Ценено и познато в цял свят културно растение, с богато съдържание на етерично масло Oleum lavandulae. Има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезин фекциращо и пикочогонно действие. Освен етеричното масло съдържа трипинеол.

Прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В народната медицина лавандулата се употребява още и при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърце биене, главоболие, стомашни болки.


Външно - за налагане на лапи при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухап ване от насекоми. За жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол. Цветовете на растението, поставени между дрехите, прогонват молците. Маслото, разтво рено в спирт се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.


Плиготвя се запарка от 1 с.л. от билката, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл, 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Лоза / Vitis vinifera

Лоза / Vitis vinifera

Семейство Vitaceae

Културно растение. Дивата му форма V. sil-vestris се среща доста често из дунавската равнина, югозападна рългария и др.


Отварата от листата-стегателно, против диария. Сокът от ягоридата помага против затлъстяване, а сокът от сълзенето на порязаната асма - против възпаление на очите.

Най-много се употребяват узрелите плодове - гроздето, което лекува много болести. Някои болни се подлагат на специален хранителен режим - гроздоядене от 200 грама до 4 кг на ден. От плодовете се прави вино, винен оцет, вермут, ракия. От семките се извлича мно го полезно растително масло.

Кърлеж, рицин / Rieinus communis

Семейство Euphorbiaceae - млечки

Кърлежът, по-известен под името рицин (Rieinus communis), наподобява по форма на семената напил се с кръв кърлеж. Произхожда от Източна Африка, но ка то техническа култура се сади във всички зони с уме рен климат.
ЦЯЛОТО РАСТЕНИЕ Е ОТРОВНО - включва отровния белтък рицин и алкалоида рицинин. Семената му съдържат 45-60% рициново масло. Приличат на семена та на боба (въпреки че двете растения са от различни семейства) и ако бъдат объркани и използвани за хра на, довеждат до натравяния Маслото има сложно хи мическо съдържание, между другото и глицериди на ри-циноловата и рицинисоловата киселини и мн. др.

Рицинът е култивиран още в дълбока древност заради извличаното от семената му рициново масло, което се е използвало за осветление. Семена от рицин са намирани в древноегипетски гробове от 4000 г. пр.н.е. Източници от това време описват извличането на маслото и неговото приложение като слабително средство.

Дрога - Semen ricini, от което се добива рициновото масло - Oleum ricini. Използва се като очистително.

Поради разнообразието от цветове на листата му (виолетово-черни, червени, зелено и бронз и др.), рицинът е широко разпространен и като декоративно растение.

Иглика, жълта иглика / Primula officinalis

Семейство Primulaceae - игликови

Расте из цялата страна. Цъфти рано напролет. Златно-жълтите цветове на този вид иглика излъчват приятна миризма на мед и образуват съцве-тие, разположено върху високо от 10 до 20 см стъбло в средата на листна розетка.
Този вид се нарича още същинска иглика и се среща предимно по планинските пасбища, по хълмовете и в подножията на планините.
Широко разпространената висока иглика (Primula elatior), която расте почти по всички ливади, покрай пътища и под храсталаци, е със светложълто съцветие, което ухае много слабо. Лечебната и сила е равностойна на тази на същинската иглика и може да се използува по същия начин.

Третият вид, аурикулата (Primula auricula), нарича на още жълта лаванда, е алпийско растение под най-строга защита на природата и поради това не бива да се събира.
У нас най-често срещана е разновидността suave-olens с ясножълт цвят.
Берем корени, листа и цвят. Цвета берем с чашките или без тях. Корените - рано напролет през февруари и март, листата заедно с цвета - по време на цъфтеж. Корените, както и цвета сушим на слънце. Измиваме ги добре предварително под течаща вода. Листата су шим на сянка. Дрогите пазим в чували и на студено, но сухо място, за корените - проветриво.

Коренищата се изкопават внимателно за да не се нараняват. Когато изсъхнат, те трябва да останат светложълти, кремави, а не кафяви и тъмни. Рандеман от корените 4:1, от цвета - 6:1, от листата - 7:2. Са мо венечните листа съхраняваме в мукавени или дървени кутии.

Отварата от корените и цвета лекува бронхит, пневмония, астма, кашлица, болести на дихателната и нервната система, безсъние, болки в коремната об ласт и виене на свят. Пикочогонно - против възпаление на бъбреците пикочния мехур - и ревматични болки. До за: 10-15/500.

Съдържа: примверин, примулинова киселина, ензима примвераза и други. Специално в цветовете се съдър жат гликозим, цикламин, ензима примвераза и други.
Игликата замества успешно американската дрога Polygala senega.
Чаят от иглика е отлично укрепващо средство за нервите и сърцето, облекчава мигрена и главоболие на нервна почва, действа чудесно при възпаления на сър дечния мускул, водянка и склонност към апоплектичен удар.
Отварата от корени с мед се препоръчва за бъбреч ни заболявания.

При безсъние: 50 г иглика, 25 г цветове от лавандула, 10 г жълт кантарион, 15 г плодна шишарка от хмел, 5 г корени от валериана. Една препълнена чаена лъжичка от тази смес се попарва с 250 мл вода и се оставя 5 минути да се изкисва. Пием горещо на глътки, преди лягане. Може да се подслади с малко мед.

За пречистване на кръвта: 50 г иглика, 50 г млади филизи от бъз, 15 г листа от коприва, 15 г корени от ра-дика. Взима се една, препълнена чаена лъжичка от тази смес, попарва се с 250 мл вода и се оставя да, кисне 5 .ми нути. През деня се изпиват на глътки две чаши чай, поде-ладен с малко мед. (Филизите от бъз представляват мла дите, току-що разпукали се пъпки през пролетта.)
Отлично средство за сърдечни оплаквания е виното от иглика, което можем да приготвим през пролетта. Пълним двулитрова бутилка (без да се тъпче) с пресни цели съцветия и доливаме бяло вино докато покрие билката. Запушваме с коркова тапа и оставяме 14 дни на слънце. При сърдечни оплаквания от виното се отпива една глътка, а сърдечно болни може да пият от него до три супени лъжици на ден.

Кърпи кожух, есенен минзухар, мразовец



Расте по ливадите. Цъфти през есента в лилаво. Берем семената есенно време. ОТРОВНО! Отвара та от семената в малки дози се употребява против водянка, ставен ревматизъм и като слабително средство, успокоява подагрични болки.


Съдържа алкалоида колхицин, който е силно отровен. Мед. дрога - Semen colchici uTubera colchici. Доза: 2/500 Силно отровно за домашните животни. За да се премахне кърпи-кожуха - земята се обработва и тори обилно в продължение на 3 до 6 години.


Лечебен лопен / Verbascum phlomoides



Високият лопен се среща из храсталаците, редките гори, сечищата и пожарищата, а лечебният лопен - по сухите тревисти, песъчливи и каменисти почви.

Днес чесънът се счита за една от билките с дока зан мощен и многостранен терапевтичен ефект и неговото използване категорично се препоръчва като алтернативна билкова медицина.


Сред най-категоричните ползи от чесъна са, че:

- Заздравява и стимулира сърцето

- Помага за намаляване нивата на лошия холестерол

- Понижава кръвното налягане

- Много добро средство е за лечение на атеросклерозата

- Може да помогне за предотвратяване на оп ределени типове злокачествени образувания

- Подпомага имунната система в борбата с инфекциите

- Има много добри качества на антиоксидант

- Много добро средство е за лечение на кашлица и настинка

- Успокоява зачервено гърло и зъбобол

- Помощно е средство при лечение на туборколозата

- Има качествата на атникоагулант


За дезинфекция на рани се изстисква сокът на гла ва смачкан чесън и напоена с него марля се поставя вър ху раната. МоЖе да се превърже с бинт.

При зачервено гърло и зъбобол се сдъвква обелена склидка и се преглъща сока.

За поддържане на добро здраве - включваме редовно в храната си чесън в пресен или термично преработен вид. Още повече, че неговият здравословен и специфичен вкус е подходящ за подправка на различни ястия.


Solidago virga aurea

Семейство Compositae, Рус. Золотарник.
Среща се из храсталаците и горите, поска листи и каменливи места из цялата страна. Многогодишно тревисто растение е високо 30 см метличесто разклонено в горната си част стъбло. Листата при основните са с дълги дръжки, елиптични, назъбени, а горните, с къси дръжки или приседнали. Цветовете са зла-тистожълти, събрани в съцветия кошнички, групира ни на върха на стъблото в сложни съцветия.

Цъфти през лятото. Берем корен и трева – коренът през есента, а тревата през ля тото по време на цъфтеж - юли-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със зелено стъбло и лис та и жълти цветни кошнички, без миризма, с горчив вкус. Па зим в книжни торби в сухо, сенчесто и проветриво помещение.

Съдържа неизучени алкалоиди, сапонини, дъбилни вещества, етерично масло, горчила, слуз, смоли, багрило, витамин С и др.

Билката притежава подчер тано пикочогонно и затягащо Solidago virga aurea (противодиарично) действие.
Отварата от корените и листата - против диария, дизентерия, кръвохрачене, силна и продължителна менструация. Тя действува и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, невол но напикаване, пясък и камъни в бъбреците, застой на течности в организма, увеличение на простатата, ди абет, чернодробни заболявания и др. Българската на родна медицина препоръчва жълтия енчец в случаи на силна и продължителна менструация и др. Външно бил ката се прилага под формата на запарка заедно с растението поточарка Nasturtium officinalia R. Вг. за жабурене при разклатени зъби. Пресни или изсушени листа се използуват за налагане на гнойни рани. Във ветеринарната медицина отварата от растението се дава на животните при диария и трудно уриниране.

2 супени лъжици от билката се заливат с половин литър вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запар ката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Доза: 5/500.

Праз лук / Allium porrum

Сокът от пресен праз лук има слабително действие. Слабо загрят - по няколко капки против болки в ухото. Луковете съдържат етерни масла, подобни на синаповото: дисулфид, алилпропилсулфид и трисулфид, а в люспите им се съдържа кверцитин.

Полезното влияние на чесъна и лука върху организма на човека са известни отдавана, както и действието им. срещу раковите клетки. Научно доказано е, че богата на лук и чесън диета намалява риска от някои видове рак, включително рак на гръбначния стълб, на яйчниците и на гърлото.

Редица официално признати лабораторни изследвания доказват, че някои от съставките на чесъна наистина намаляват скоростта на развитие на раковите клетки.
Резултатите показвят още, че при хора, които ядат по седем пъти в седмицата лук или чесън, рискът от рак намалява наполовина в сравнение с хората, които не предпочитат тази храна.

Комбинирани с други зеленчуци в салата или премина ли през топлинна обработка, лукът и чесънът оказват магическо въздействие върху тялото. Освен с рака, те до казано се справят и със зимните настинки и грипове като засилват имунната система.

Клен, шестил / Acer platanoides

Клен, шестил / Acer platanoides
Семейство Aceraceae
Среща се из горите на Стара планина, Средна гора и най-много в Родопите. Цъфти в бледо-жълто-зеленикаво. Отварата от корите на млади клонки действа пикочогонно и стегателно. Усилва младите и слаби организми. Бани с отварата от клен служат за заздравяване на косата. Доза: 10/500.

Зимниче, збина, обикновена злина / Barbarea vulgaris

Зимниче, збина, обикновена злина / Barbarea vulgaris
Семейство Crudferae - кръстоцветни
Двугодишно или многогодишно тревисто растение с голо стъбло, разклонено в горната си част и високо до 1 м. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия по върховете на разклоненията на стъбло то. Цъфти в жълто. Прилича на дивия синап, дивата репичка и др. Расте повсеместно. Билката се използва накълцана за лапи при сърбежи и зачервявайия както и при кожни обриви, болни от ревматизъм места и по дагра.

Кервиз, целина / Apium graveolens

Кервиз, целина / Apium graveolens
Семейство - Umbelliferae
Двугодишно растение, с дебел главест и сочен корен с жълтеникава кора и бяла сърце вина. Стъблото е изправено, до 1 м високо, кухо и със силно аро матни листа. Цветовете са дребни, събрани в многобройни сенници. Цъфти от юли до ав густ.
Отглежда се като зеленчуково растение и е разпространено по Черноморското крайбрежие и по влажни места край реки. Култи вира се и в градините като зеленчук за подправка на супи, ястия и туршии.
Използват се коренът и плодът.
Диуретично, апетитовъзбуждащо, антиревматично, възбуждащо и леко слабително. Лекува отоци от различен произход - бъбречни, сърдечни и други, ставни болки, запек. Има общоукрепващо и тонизиращо действие.
Отварата от листата и корена лекува треска. Чай от семената засилва храносмилането и се употребява против газове и болки в стомаха и червата. Доза: 10/500.
Съдържа гликозида апинин, етерно масло и др.