Люляк / Syringa vulgaris

Семейство Oleaceae
Добре познат храст, висок до 5 м. С многобройни, събрани в гроздовидни съцветия цветове. Цъфти април-юни. Най-често из сухите варовити и скални места до 600 м н.в. в цяла България. Според народните предания люлякът расте, там, където се е проливала човешка кръв, затова и го намираме в изобилие върху развалините на стари крепости.

С лечебна цел се събират листата (дрога Folia Syringae) и цветовете на растението (дрога Flores Syringae). Цветовете се берат по време на цъфтежа - април-юни и се сушат на сянка или в сушилня при темпера тура go 35°С. Изсушените цветове - бели, розови или ви олетови имат приятен мирис и нагарчащ вкус. Листата също се берат по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при температура go 45°С.
Рандеман - 6:1

Цветовете се използват и в прясно състояние за извличане на етерично масло. Те съдържат още гликози-ди, фарнезол (даващ миризмата на цвета), багрила, ор ганични киселини, соли, витамин С и др. Листата - ви тамин С, гликозида синигрин и други неизучени вещества.

Билката има потогонно и температуро-понижаващо действие. Употребява се при задух, липса на апетит, диария.
Цветовете се употребяват при епилепсия, листата - при малария, а семената за регулиране на менструалния цикъл. Доза: 5/500. ОТРОВНО - да се внимава с коли чествата!