Дрянът присъства в живота на хората от незапомнени времена. Още поетът Вергилий възпява качествата му в своите стихове. В Древна Гърция и Рим осолявали или мариновали зелените плодове на дряна и ги консумирали подобно на маслини. От дрян са се правели най-здравите и красиви оръжия, най-сладко свирещите кавали и дървените части на гайдите. Твърдата дървесина позволявала да бъде шлифована до блясък, а по-късно в нея вплитали и сребърни инкрустации. В Кавказ от плодовете правят така наречения витаминен „лаваш" - претрити и изсушени на тънък слой дренки. С него по време на Първата световна война били излекувани от скорбут войниците на Кавказкия фронт.
Днес вече е известно, че плодовете на дряна имат бактерицидни свойства, а по съдържание на витамин С се доближават до шипките. В кората и листата му се съдържат органични киселини, захари, пектин, танини, оцветители. В народната медицина с отвара от плодовете му се лекува простуда и треска, а с отвара от листата - стомашно-чревни болести. И плодовете, и кората имат затягащо, кръвоспиращо, противовъзпалително и противоанемично свойство.
Корите се използват още за обработка на кожи и оцветяването им в жълт цвят. Добър медонос.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.