Лен / Linum usitatissimum

Семейство Linaeeae H.Lein, фр.Ьгп, ане. Jax, urn* Lino, тур. Кетен.
Едногодишно културно тревисто и влакнодайно растение с тънко, цилиндрично, високо до 120 см стъбло.
Листата са последователни, линейно-ланцетни, целокрайни, дълги 2-4 см. Цветовете са с петлистно небесносиньо венче. Има продълговато яйцевидни, сплескани, в единия край заострени, в другия закръг лени семена - кафяви, гладки и лъскави. Цъфти през юни и началото на юли.
Използва се лененото семе (Semen Lini), събрано в периода на пълна зрялост. За лечебни цели от него се правят ленено масло (Oleum Lini) и ленено брашно (Farina Lini).
Лененото семе съдържа слузно вещество, на което се дължат омекчаващото му, противовъзпалително и леко слабителното действие, тлъсто масло, съста вено предимно от глицериди на ненаситени висши мастни киселини - линоленова, линолова и олеинова. Лененото масло действа добре при изгаряния. От не го се получава изходно за биосинтеза на простаглан-дините в човека вещество, съдържащо витамин F. За лечебното му действие играе съществена роля циа-ногенен гликозид линамарин.
Лененото семе съдържа още около 20-30% белтъчи ни, 10-25% въглехидрати, органични киселини, фермен ти, витамин А и др.
Лененото семе е полезно при болни с нарушена об мяна на мазнините. Може да се прилага в диетата на пациенти с атеросклероза и при затлъстяване. Съдържащото се в семената ленено масло пречи за всмукването на животинския холестерол.
Освен това има омекчаващо действие, като улес нява отделянето на храчките при ангина, бронхит, кашлица, астма, много добър слабителен ефект, об лекчава болките при възпаление на бъбреците, пикоч ния мехур, действа против диабет и гонорея.