Калина / Viburnum opulus

Семейство Caprifoliaceae

Разклонен храст или дърво, високо 1,5-4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав отенък. Цветовете са бели, събрани в съцветия на върха. Цъф­ти през май-юни. Расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланинския и планински пояс на страната. Използва се кората на стъблата и клоните, събрани през ранна пролет. Да не се смесва с черната калина, чиито листа са цели, набръчкани.

Отварата от кората има съдосвиващо и кръвосъсирващо действие, понижава кръвното налягане, помага при болезнена менструация, против авитаминоза, действа успокояващо, прилага се при белодробни заболявания с кашлица, болки и спазми на стомаха и червата, при сърдечни и бъбречни заболявания като противооточно средство. В комбинация с листа от мента, змийско мляко се препоръчва при възпаление на жлъчката и жлъчните пътища. Корите на калината се употребяват и като противотемпературно средство, при кръвоизливи от носа, хемороиди, диария, стомашночревни възпаления, при болести на черния дроб и жлъчката, простудни заболявания. Външно се използва за промивки на рани, за налагане при изгорено, за гаргара при гърлобол. 1 супена лъжица от кората се слага в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно. Действието на корите се дължи на дъбил-ните вещества, галотанините, кверцитина, катехини-те. Доза: 5/500.

Плодът засилва сърдечната дейност, има и пикочогонно действие. Употребява се като потогонно и слабително средство, при стомашна язва. Сварени с мед, плодовете се дават при простуда, кашлица, задух. Цветът се използва за улесняване на храносмилането.

Листата се употребяват при вирусни заболявания и маточни кръвоизливи.

Мед.: Cortex viburni. Съдържа валериянова киселина, смоли, тежко масло, гликозида вибурнин и др.