Край реки и потоци из цялата страна до 1600 м н. в. Силно разклонен храст, висок 5-6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, а след това зеленикави или жълто-сиви клони с приседнали листа и цветове, събра ни в мъжки и женски реси.
Използваме корите, ресите и листата. Корите се бе лят, през март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената дрога отвън е жълтеникаво-кафява, отвътре зелено-кафява, без мирис и с горчив вкус. Ракита събираме по време на цъфтежа - март-април. Сушим на сянка или в сушилня go 40°С. Листата берем след прецъфтяването - през май. Сушим ги на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа и реси са зе лени без мирис и с горчив вкус. Всички части на ракитата опаковаме в торби или бали, които се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам действието му като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенип (сали цилов алкохол)и гликоза, бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
Ракитата има запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местно обезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. От варата от листата и корите на младите клонки се употребяват против възпаление на бъбреците, за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използували като противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. 1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 5 пъти дневно.
Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата като 2 супени лъжици листа и си може и да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.
Външно - кората, стрита на брашно, служи за сипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) - за засилване на имунната система и против температура. Със стрити на прах и смесени със зехтин или бадемово масло кори и листа от младите клонки се мажат корените на косата против и при косопад.
Използваме корите, ресите и листата. Корите се бе лят, през март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената дрога отвън е жълтеникаво-кафява, отвътре зелено-кафява, без мирис и с горчив вкус. Ракита събираме по време на цъфтежа - март-април. Сушим на сянка или в сушилня go 40°С. Листата берем след прецъфтяването - през май. Сушим ги на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа и реси са зе лени без мирис и с горчив вкус. Всички части на ракитата опаковаме в торби или бали, които се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам действието му като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенип (сали цилов алкохол)и гликоза, бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
Ракитата има запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местно обезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. От варата от листата и корите на младите клонки се употребяват против възпаление на бъбреците, за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използували като противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. 1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 5 пъти дневно.
Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата като 2 супени лъжици листа и си може и да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.
Външно - кората, стрита на брашно, служи за сипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) - за засилване на имунната система и против температура. Със стрити на прах и смесени със зехтин или бадемово масло кори и листа от младите клонки се мажат корените на косата против и при косопад.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.