Семейство Umbelliferae
Расте върху скалистите места из алпийския район, предимно върху варовик в Централния Балкан. Цъфти през лятото в розово, прилича на къдравата мерудия. Добър диуретик. Доза:5/500.
Меум / Meum athamanticum
Семейство Umbelliferae
Расте върху скалистите места из алпийския район, предимно върху варовик в Централния Балкан. Цъфти през лятото в розово, прилича на къдравата мерудия. Добър диуретик. Доза:5/500.
Мече грозде, дива боровинка / Arctostaphylos una Ursi
Семейство Ericaceae
Расте предимно във високопланинския пояс на Западния и централния Балкан, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и Али Ботуш - по сухите скалисти и каменисти поляни и из по-сухите иглолистни гори. Дребно храстче с неназъбени кожести и вечно зелени листа. Цветовете му са бледорозово-бе-ли с кълбовидна форма, като гърненица, по няколко заедно. Цъфти през май-юни. Плодът е червена, сухо - месеста ягода с 3-7 семена. Прилича много на черните боровинки и брусниците.
Берем листата от мечото грозде по време на цъфтежа, но брането става, като отрязваме целите стъркове на растение то, които разстиламе и сушим на сянка или в сушилня до 40°С. Събирането трябва да става внимателно, за да не ги смесваме с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-Maea L.), които са овални и с кафявочерни точки от долната им страна, както и с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), които са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура; с листата на синята бо ровинка (Vaccinum ulignosum L.), които са целокрайни, по-широки и не са кожести; с листата на черната боровинка (Vaccinium myrtillus L.) - те от своя страна не са кожести и са назъбени.
За да получим дрогата Folia uvaursi, след доброто изсушаване обрулваме с ръка листата, които отгоре са тъмнозелени, а отдолу - бледорозови, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Много търсена и изнася на билка. Отварата от листата притежава отлични дезинфекционни и пикочогонни свойства, прочиства бъбречните легенчета и канали, пикочния мехур и пътища.
Расте предимно във високопланинския пояс на Западния и централния Балкан, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и Али Ботуш - по сухите скалисти и каменисти поляни и из по-сухите иглолистни гори. Дребно храстче с неназъбени кожести и вечно зелени листа. Цветовете му са бледорозово-бе-ли с кълбовидна форма, като гърненица, по няколко заедно. Цъфти през май-юни. Плодът е червена, сухо - месеста ягода с 3-7 семена. Прилича много на черните боровинки и брусниците.
Берем листата от мечото грозде по време на цъфтежа, но брането става, като отрязваме целите стъркове на растение то, които разстиламе и сушим на сянка или в сушилня до 40°С. Събирането трябва да става внимателно, за да не ги смесваме с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-Maea L.), които са овални и с кафявочерни точки от долната им страна, както и с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), които са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура; с листата на синята бо ровинка (Vaccinum ulignosum L.), които са целокрайни, по-широки и не са кожести; с листата на черната боровинка (Vaccinium myrtillus L.) - те от своя страна не са кожести и са назъбени.
За да получим дрогата Folia uvaursi, след доброто изсушаване обрулваме с ръка листата, които отгоре са тъмнозелени, а отдолу - бледорозови, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Много търсена и изнася на билка. Отварата от листата притежава отлични дезинфекционни и пикочогонни свойства, прочиства бъбречните легенчета и канали, пикочния мехур и пътища.
Лекува много добре при хронични възпаления на бъбреците и пикочогонната система, неволно напикаване, кръвопикаене, пясък и камъни в бъбреците и мехура, туберкулоза на бъбреците, маточни заболявания, бяло течение, неволно семетечение, захарна болест, водянка. Доза: 10/500.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата от мечо грозде върху отделителната система, се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на ме чото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.
1 супена лъжица счукани листа се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чата преди ядене 4 пъти дневно.
Съдържа арбутин, дъбилии вещест ва, галопа киселина, галотанин, елагова киселина, елаготанин, свободен хидрохинон, уваол, хиперозид, кверцитин, изокверцитин, мирицитрин, мирицетин, кверцитрин, хинииова и мравчена киселина и малко количество етерично масло.
Дезинфекционното и пикочогонното действие на листата от мечо грозде върху отделителната система, се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и метилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на ме чото грозде трябва да се взима с малко сода бикарбонат.
1 супена лъжица счукани листа се варят в 0,5 л вода 10 мин. Прецедената отвара се пие по 1 винена чата преди ядене 4 пъти дневно.
Ракита, червена върба / Salix purpurea
Семейство Salicaceae - Върбови
Край реки и потоци из цялата страна до 1600 м н. в. Силно разклонен храст, висок 5-6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, а след това зеленикави или жълто-сиви клони с приседнали листа и цветове, събра ни в мъжки и женски реси.
Използваме корите, ресите и листата. Корите се бе лят, през март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената дрога отвън е жълтеникаво-кафява, отвътре зелено-кафява, без мирис и с горчив вкус. Ракита събираме по време на цъфтежа - март-април. Сушим на сянка или в сушилня go 40°С. Листата берем след прецъфтяването - през май. Сушим ги на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа и реси са зе лени без мирис и с горчив вкус. Всички части на ракитата опаковаме в торби или бали, които се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам действието му като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенип (сали цилов алкохол)и гликоза, бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
Ракитата има запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местно обезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. От варата от листата и корите на младите клонки се употребяват против възпаление на бъбреците, за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използували като противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. 1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 5 пъти дневно.
Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата като 2 супени лъжици листа и си може и да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.
Външно - кората, стрита на брашно, служи за сипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) - за засилване на имунната система и против температура. Със стрити на прах и смесени със зехтин или бадемово масло кори и листа от младите клонки се мажат корените на косата против и при косопад.
Използваме корите, ресите и листата. Корите се бе лят, през март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената дрога отвън е жълтеникаво-кафява, отвътре зелено-кафява, без мирис и с горчив вкус. Ракита събираме по време на цъфтежа - март-април. Сушим на сянка или в сушилня go 40°С. Листата берем след прецъфтяването - през май. Сушим ги на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа и реси са зе лени без мирис и с горчив вкус. Всички части на ракитата опаковаме в торби или бали, които се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място.
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам действието му като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенип (сали цилов алкохол)и гликоза, бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата.
Ракитата има запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местно обезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие. От варата от листата и корите на младите клонки се употребяват против възпаление на бъбреците, за лечение на плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация. До откриването на хинина корите на ракитата са се използували като противомаларично средство.
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания и др. 1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 5 пъти дневно.
Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата като 2 супени лъжици листа и си може и да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.
Външно - кората, стрита на брашно, служи за сипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) - за засилване на имунната система и против температура. Със стрити на прах и смесени със зехтин или бадемово масло кори и листа от младите клонки се мажат корените на косата против и при косопад.
Потайник / Saxifraga bulbifera
Луковичен потайник. Отварата от цялата билка се употребява против кръвохрачене, туберкулоза и диария. Доза: 5/500.
Плюскавиче / Silene venosa
Семейство Caryophylaceae - карамфилови
Расте повсеместно. Цъфти от пролетта до есента в бяло, а плодникът му е обвит в бледозеленикаво гърненце. Отварата от билката е ефикасно средство против кожни обриви. Полезно за кожата.
Расте повсеместно. Цъфти от пролетта до есента в бяло, а плодникът му е обвит в бледозеленикаво гърненце. Отварата от билката е ефикасно средство против кожни обриви. Полезно за кожата.
Овес / Avena sativa
Семейстшо Gramineae
Културно. Съдържа гликозида авенин. Вътрешно действа като тоник - увеличава жизнеността на пациента, ако тя е много ниска.
Отварата от семената е диетично средство, богато на соли. Брашното действа и като слабително. Препоръчва се каша от почистени семена, като силна храна за децата.
Културно. Съдържа гликозида авенин. Вътрешно действа като тоник - увеличава жизнеността на пациента, ако тя е много ниска.
Отварата от семената е диетично средство, богато на соли. Брашното действа и като слабително. Препоръчва се каша от почистени семена, като силна храна за децата.
Наметка, огнивче / Anagalis arvensis
Семейстшо Primulaceae - игликови
Расте по ливадите и между посевите нав сякъде в България. Цъфти през пролетта и лятото в оранжево-червено до синьо-лилаво. Прилича на Vinca и др.
Берем Herba anagalis по време на цъфтеж. Отварата действа против пясък в бъбреците, черния дроб, водянка, туберкулоза. Доза: 5/500 г.
Нане, мента
Расте по ливадите и между посевите нав сякъде в България. Цъфти през пролетта и лятото в оранжево-червено до синьо-лилаво. Прилича на Vinca и др.
Берем Herba anagalis по време на цъфтеж. Отварата действа против пясък в бъбреците, черния дроб, водянка, туберкулоза. Доза: 5/500 г.
Нане, мента
Лъжичка, лъжичина / Alliaria officinalis
Расте покрай горите и из храсталаците. Цъфти бледо-жълто през цялото лято. Прилича на синап, но с по-широки и кръгли листа.
Дрога: Herba cochleariae и semen cochleariae. Отлична противоскорбутна билка. Тинктурата е много добра за измиване на зъбите. В медицината се употребява Oleum cochleariae (aethereum), масло с миризма на чесън. Съдържа сярни съединения. Културният вид 253. Cochlearia armpracia - хрян се използва като подправка за ястия, салати (настърган със сол, оцет и зехтин) и пр.
Отварата от корена стимулира апетита, действа против водянка, пясък в бъбреците и пикочния мехур, пречиства кръвта, лекува скорбут, ревматизъм, подагра, коклюш. Отчасти има стимулиращо половата възбуда действие. Взето в по-големи количества предизвиква кръвопикане. По-рано медицинска дрога: Radix recens armoriciae или Radix raphani rusticani. Доза за от варата: 5/500.
Дрога: Herba cochleariae и semen cochleariae. Отлична противоскорбутна билка. Тинктурата е много добра за измиване на зъбите. В медицината се употребява Oleum cochleariae (aethereum), масло с миризма на чесън. Съдържа сярни съединения. Културният вид 253. Cochlearia armpracia - хрян се използва като подправка за ястия, салати (настърган със сол, оцет и зехтин) и пр.
Отварата от корена стимулира апетита, действа против водянка, пясък в бъбреците и пикочния мехур, пречиства кръвта, лекува скорбут, ревматизъм, подагра, коклюш. Отчасти има стимулиращо половата възбуда действие. Взето в по-големи количества предизвиква кръвопикане. По-рано медицинска дрога: Radix recens armoriciae или Radix raphani rusticani. Доза за от варата: 5/500.