Какво обичат розите
След като се събудят розите през пролетта, трябва да се подхранят с амониева селитра (1 с. л. на 10 литра вода). В това време растението се нуждае именно от азот, за да расте. След две седмици трябва да шербетувате с птичи тор. В началото на образуването на пъпките трябва да внесете комбиниран минерален р-p. По време на вегетацията на всеки 10-15 дни се полива с разтвор на минерални торове или с шербет от птичи тор. Растението се храни в по-голяма степен с минерални торове. Но ако внасяте само такива препарати, то в известна степен ще унищожите микроорганизмите в почвата. Затова редувайте: рано напролет след разклоняване мулчирайте храста с угнил тор, след това поръсете почвата с костно брашно, а през лятото сложете дървесна пепел. Съществува едно правило: след внасяне на минерални торове задължително поливайте с шербет.
Пача трева / Polygonum aviculare
(Птиче жито, гъшеница, лютивче, пипериче, водно пиперине, фасулявче, червенка и пр.) Семейство Polygonceae
Расте повсеместно, не само по посевите, но и в градините и дворовете. Едногодишно тревисто растение с разклонени членести, изправени, възходящи или полегнали стъбла, дълги 20-60 см и с добре развит, разклонен, осев корен. Листата са приседнали или с къ си дръжки, ланцетни или продълговато ланцетни, последователни. Плодът представлява тъмнокафяво до черно матово, грапаво орехче. Цъфти от пролетта до есента в розово-бяло.
Употребяваме още и следните видове: Polygonum dumetorum Н. Hecken Knoterich,
Расте повсеместно, не само по посевите, но и в градините и дворовете. Едногодишно тревисто растение с разклонени членести, изправени, възходящи или полегнали стъбла, дълги 20-60 см и с добре развит, разклонен, осев корен. Листата са приседнали или с къ си дръжки, ланцетни или продълговато ланцетни, последователни. Плодът представлява тъмнокафяво до черно матово, грапаво орехче. Цъфти от пролетта до есента в розово-бяло.
Употребяваме още и следните видове: Polygonum dumetorum Н. Hecken Knoterich,
Polygonum persicaria
Polygonum minus. H. Kleiner Knoterich.
Polygonum mite. H. Schlaffer Knoterich.
Polygonum lapathifolium. H. Amfer Knoterich, am. Dock leaved. 507. Polygonum hydropiper - вод но пипериче.
H. Wasserpiper Knoterich,
Polygonum minus. H. Kleiner Knoterich.
Polygonum mite. H. Schlaffer Knoterich.
Polygonum lapathifolium. H. Amfer Knoterich, am. Dock leaved. 507. Polygonum hydropiper - вод но пипериче.
H. Wasserpiper Knoterich,
Polygonum fagopyrum - елда (фуражно). H. Buchweizen.
Polygonum bistorta. H. Schlangen Knoterich, фр. Bistorte, am. Bistort, um Bistorta, рус. Горолец. Берем Herba от юни до октомври (в някои случаи пачата трева се вади с корена).
Сушим на сянка или в сушил- Polygonum avieulare, разстлана на тънко като
сено до 40"С. Рандеман 5:1 (9:2). Изсушената билка е със зелени стъбла и листа, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Съхраняваме в чували или на бали в сухи u проветриви помещения. Търсе на на международния пазар билка.
Съдържа дъбилни вещества, следи от етерично масло, въгле хидрати, витамин С, гликозида авикуларин, следи от алкалоиди, провитамин А, смоли, восък, силициева киселина и др.
Пачата трева е широкоспектърна билка - има кръвоспиращо и пикочогонно действие, пови шава кръвното налягане и вентилационния обем на белите дробове. Прилага се при белодробна туберкулоза, кръвоизливи от стомаха и червата, маточни и туберкулозни кръвоизливи, при хемороиди, глисти, отоци, сърдечни заболя вания. Външно прясната билка се използува за лапи при рани, като ускорява и подпомага заздравяването им.
Коренището на P. bistorta берем през пролетта и есента. Съдържа танин, галова киселина и др. съставки, които я правят сполучлив заместител на чуждата билка Radix rhataniае, a Rhizoma P. hydropiperis напълно замества Cortex hamamelidis.
Отварата от тревата на P. Aviculare действа против пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, сифилис, бяло течение, кръвоспиращо и против болки и язви в стомаха и червата.
Отварата на P. hydoropiper се прилага за лечение на болести, както и при възпаление на стомаха, киселини, нередовна менструация. Външно - за гаргара
Polygonum bistorta при възпаление на гърлото и глътката. Доза: 10/500. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 вине на чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Пачата трева не се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур!
У домашните животни Pol. fagopyrum - елдата, в прясно състояние или попаднала в сеното, предизвиква болестта "фагопиризъм". Видът Pol. persicaria предизвикват у овцете и Polygonum dumetoruim свинете силни вътрешни
разстройства и отравяния. Видът Pol. hydrbpiper пре дизвиква със съдържащите се в него отровни вещест ва, кръвопикане при говедата и свинете.
Сушим на сянка или в сушил- Polygonum avieulare, разстлана на тънко като
сено до 40"С. Рандеман 5:1 (9:2). Изсушената билка е със зелени стъбла и листа, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Съхраняваме в чували или на бали в сухи u проветриви помещения. Търсе на на международния пазар билка.
Съдържа дъбилни вещества, следи от етерично масло, въгле хидрати, витамин С, гликозида авикуларин, следи от алкалоиди, провитамин А, смоли, восък, силициева киселина и др.
Пачата трева е широкоспектърна билка - има кръвоспиращо и пикочогонно действие, пови шава кръвното налягане и вентилационния обем на белите дробове. Прилага се при белодробна туберкулоза, кръвоизливи от стомаха и червата, маточни и туберкулозни кръвоизливи, при хемороиди, глисти, отоци, сърдечни заболя вания. Външно прясната билка се използува за лапи при рани, като ускорява и подпомага заздравяването им.
Коренището на P. bistorta берем през пролетта и есента. Съдържа танин, галова киселина и др. съставки, които я правят сполучлив заместител на чуждата билка Radix rhataniае, a Rhizoma P. hydropiperis напълно замества Cortex hamamelidis.
Отварата от тревата на P. Aviculare действа против пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, сифилис, бяло течение, кръвоспиращо и против болки и язви в стомаха и червата.
Отварата на P. hydoropiper се прилага за лечение на болести, както и при възпаление на стомаха, киселини, нередовна менструация. Външно - за гаргара
Polygonum bistorta при възпаление на гърлото и глътката. Доза: 10/500. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 5 мин. Пие се по 1 вине на чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Пачата трева не се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур!
У домашните животни Pol. fagopyrum - елдата, в прясно състояние или попаднала в сеното, предизвиква болестта "фагопиризъм". Видът Pol. persicaria предизвикват у овцете и Polygonum dumetoruim свинете силни вътрешни
разстройства и отравяния. Видът Pol. hydrbpiper пре дизвиква със съдържащите се в него отровни вещест ва, кръвопикане при говедата и свинете.
Сладък корен, женско биле, благ корен, реглие
Glycyrrhiza glabra
(Papilionaceae - пеперудоцветни)
Среща се по-често из северна България, а по-рядко в южна та й част покрай реките и влажни те места. Прилича много на конско то ребро. Цъфти през лятото в лилаво-кафяво до лилаво-виолетово. Берем корена - Radix liquiritiae. някои гo наричат лакрица. Рандеман - 4:1 Търсена и изнасяна дрога. Брането става предимно есенно време. От варата се прилага против настинка, кашлица, възпалено гърло, като пикочогонно и слабително средство Екстрактът от сладкия корен се нарича реглис и от не го се приготвят реглисовите бонбони за поддържане на гласа и лечение на болно гърло. Продават се в аптеките и дрогериите. В някои страни билката се култивира в големи количества. След екстрахирането на реглиса (Succus liquiritiae), коренът се смила на прах (PuMs liquiritiae), който имитира Sporae lycopodii (плауновите спори). Доза за отварата: 10 -15/500.
Съдържа сладкия гликозид глициризин, смола и пр.
(Papilionaceae - пеперудоцветни)
Среща се по-често из северна България, а по-рядко в южна та й част покрай реките и влажни те места. Прилича много на конско то ребро. Цъфти през лятото в лилаво-кафяво до лилаво-виолетово. Берем корена - Radix liquiritiae. някои гo наричат лакрица. Рандеман - 4:1 Търсена и изнасяна дрога. Брането става предимно есенно време. От варата се прилага против настинка, кашлица, възпалено гърло, като пикочогонно и слабително средство Екстрактът от сладкия корен се нарича реглис и от не го се приготвят реглисовите бонбони за поддържане на гласа и лечение на болно гърло. Продават се в аптеките и дрогериите. В някои страни билката се култивира в големи количества. След екстрахирането на реглиса (Succus liquiritiae), коренът се смила на прах (PuMs liquiritiae), който имитира Sporae lycopodii (плауновите спори). Доза за отварата: 10 -15/500.
Съдържа сладкия гликозид глициризин, смола и пр.
Внимавайте с ореховите ядки
При продължителен престой ореховите ядки се развалят и могат да образуват високотоксич-ни вещества, затова трябва да не се допуска гранясва-нето им и да се консумират сравнително бързо. Зелените орехчета са богати на витамин С. Пригот вената от тях спиртна настойка успешно и бързо ле кува всякакви възпалителни процеси в устната кухина. В миналото отварата от шлюпките и шумата се е използвала като оцветител - за боядисване на коса (тьмно-кафяво), платове, прежди и др. Дроги: Folia juglandis и Cortex nucum juglandis. Млади те листа са търсена у нас и за износ дрога. В Германия например, се пият с мляко като подсилващо средство.
Ореха - лековито средство
Доза: 10/500.
Плодът е отлична храна, богата на магнезий, желязо, фосфор, селен, мед и манган, и други минерални соли. Съдържа витамин Е и В, както и фолиева киселина. Той е висококалоричен, но съставен от ненаситени мастни киселини, като голямо количество от тях са омега-3-мастните киселини, а тънката му обвивка е изградена от много баластни вещества. От ореховите ядки се извлича полезно за здравето олио.
Ядките на ореха са много добър източник на белтъчини и съдържат от 10 до 20% от нужните на организма аминокиселини. Могат да се използват като заместител на месото, особено при болните от подагра, тъй като пълноценните им белтъчини не съдържат холестерол. Витамините от групата В ги правят мно го полезна храна за мозъка и нервната система. Действат укрепващо на сърцето, подпомагат кръвообращението и влияят благоприятно върху стойности те на мазнините в кръвта. Много полезна и подходяща храна също и при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.
Плодът е отлична храна, богата на магнезий, желязо, фосфор, селен, мед и манган, и други минерални соли. Съдържа витамин Е и В, както и фолиева киселина. Той е висококалоричен, но съставен от ненаситени мастни киселини, като голямо количество от тях са омега-3-мастните киселини, а тънката му обвивка е изградена от много баластни вещества. От ореховите ядки се извлича полезно за здравето олио.
Ядките на ореха са много добър източник на белтъчини и съдържат от 10 до 20% от нужните на организма аминокиселини. Могат да се използват като заместител на месото, особено при болните от подагра, тъй като пълноценните им белтъчини не съдържат холестерол. Витамините от групата В ги правят мно го полезна храна за мозъка и нервната система. Действат укрепващо на сърцето, подпомагат кръвообращението и влияят благоприятно върху стойности те на мазнините в кръвта. Много полезна и подходяща храна също и при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.
За какво се използва ореха
Отрязва се и се напъхва в гърлото на дамаджана с два-три литра вино. Гърлото и коренът се запечатват отвън със студен пчелен восък и дамаджаната се зари ва наново до есента, когато се изравя и от получената течност се пие три пъти на ден по 50 мл на гладно.
Отварата от младите листа и шлюпките се прилага при възпаление и болки в стомаха и червата и против диария, за пречистване на кръвта, като тонизиращо нервната и храносмилателната системи средство, за лечение на кожни обриви, за подсилване на слаботелесни деца, за понижавана на артериалното наля гане и нивото на кръвната захар.
Листата на ореха са с голямо съдържание на йод, поради което чаят от тях се пие за профилактика и лечение на гуша, атеросклероза и йоден недостиг.Външно отварата се използва за укрепващи бани при рахит, ек земи, възпаления на кожата, хемороиди, кървене на венците (чрез жабурене), промивки на стомаха и червата, при бяло течение и нередовна менструация у жената.
Отварата от младите листа и шлюпките се прилага при възпаление и болки в стомаха и червата и против диария, за пречистване на кръвта, като тонизиращо нервната и храносмилателната системи средство, за лечение на кожни обриви, за подсилване на слаботелесни деца, за понижавана на артериалното наля гане и нивото на кръвната захар.
Листата на ореха са с голямо съдържание на йод, поради което чаят от тях се пие за профилактика и лечение на гуша, атеросклероза и йоден недостиг.Външно отварата се използва за укрепващи бани при рахит, ек земи, възпаления на кожата, хемороиди, кървене на венците (чрез жабурене), промивки на стомаха и червата, при бяло течение и нередовна менструация у жената.
Орех - Juglans regia
Сем: Juglandaceae - орехови
Дърво, високо до 30 метра, с широка, силно разклонена корона с едри листа и сферични или яйцевид ни плодове. Цъфти април-май. Културно и подивяло, особено из южната половина на отечеството ни. Оби ча скалисти, варовити места. Достига до големи раз мери и дълбока старост.
Употребяваме корена, младите листа (даже докато са още червеникави), зелната кора на плода (шлюпките) и ядките му, а самото дърво е скъп строителен мате риал.
Народът практикува следния начин за приготвяне на противотуберкулозно, тонично и укрепващоимунната система лекарство от корените на ореха: рано напролет, преди тръгване на мъзгата, се обкопава дънера на дървото, докато се намери хубав, плътен и здрав корен.
Дърво, високо до 30 метра, с широка, силно разклонена корона с едри листа и сферични или яйцевид ни плодове. Цъфти април-май. Културно и подивяло, особено из южната половина на отечеството ни. Оби ча скалисти, варовити места. Достига до големи раз мери и дълбока старост.
Употребяваме корена, младите листа (даже докато са още червеникави), зелната кора на плода (шлюпките) и ядките му, а самото дърво е скъп строителен мате риал.
Народът практикува следния начин за приготвяне на противотуберкулозно, тонично и укрепващоимунната система лекарство от корените на ореха: рано напролет, преди тръгване на мъзгата, се обкопава дънера на дървото, докато се намери хубав, плътен и здрав корен.
Тарос / Artemisia dracunculus
Сем: Compositae - сложноцветни
Тревисто c остроланцентни листа. Култивира се особено за подправка на ястия; печено пиле, риба, печено на скара и др. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Те съдържат 0,80% етерично масло, флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др. Чрез дестилация с водна пара на пресни или изсушени клонки се получава етерично масло. Представлява жълтеникаво-зелена течност със специфичен маслоподобен гнасонов мирис, тъй като съдържа анетол. Маслото се прилага и в промишлеността, както и за приготвяване на естрагонов оцет.
Клончетата служат освен за ароматизиране на раз нообразни ястия, салати, фини сосове и на лекарства.
Тревисто c остроланцентни листа. Култивира се особено за подправка на ястия; печено пиле, риба, печено на скара и др. Като подправка се употребяват връхните стъблени части заедно с листата и цветовете. Те съдържат 0,80% етерично масло, флавоноиди, гликозиди, инулин, витамини и др. Чрез дестилация с водна пара на пресни или изсушени клонки се получава етерично масло. Представлява жълтеникаво-зелена течност със специфичен маслоподобен гнасонов мирис, тъй като съдържа анетол. Маслото се прилага и в промишлеността, както и за приготвяване на естрагонов оцет.
Клончетата служат освен за ароматизиране на раз нообразни ястия, салати, фини сосове и на лекарства.
Царевица - Zea mays
Едногодишно културно растение с право, неразклоненоpan, до 3-4 м високо стъбло. Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са еднополови; мъжките са събрани във връхни метличестиspan съцветия, а женски те - в кочани, разположени по стъблото. Цъфти през лятото.
За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове т. нар. царевична коса или свила. Съдържа витамин К, ас корбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, сте-ролиситостерол и стигмастерол), сапонини, смолис ти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично мас ло, инозит и др.
Търсена и изнасяна дрога. Отвара от свилата действа пикочогонно, кръвоспиращо, жлъчегонно, успо кояващо при възпаление и камъни в бъбреците и пикоч ния мехур, при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболява ния. Предписва се при диабет и като потискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство. Царевичната коса е добро кръвоспиращо средство, поради съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин КЗ.
Доза за отварата: 15-20/500. Запарката се приготвя от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.
За лечебни цели се използват дългите нишковидни близалца на женските цветове т. нар. царевична коса или свила. Съдържа витамин К, ас корбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, сте-ролиситостерол и стигмастерол), сапонини, смолис ти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично мас ло, инозит и др.
Търсена и изнасяна дрога. Отвара от свилата действа пикочогонно, кръвоспиращо, жлъчегонно, успо кояващо при възпаление и камъни в бъбреците и пикоч ния мехур, при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболява ния. Предписва се при диабет и като потискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство. Царевичната коса е добро кръвоспиращо средство, поради съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин КЗ.
Доза за отварата: 15-20/500. Запарката се приготвя от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.
Пиретрум / Pyretrum cinerariaefolium
Семейство Compositae
Далматински пиретрум (Crrisanthemum cinerariae folium). Среща се в диво състояние на Балканите (Албания, Черна гора, Хърватска). Култивира се заради неговите инсектицидни свойства, определени от съдържаните в цветовете пиретрини. Образува многочислени ребристи цветоносни стъбла, дълги 80-100 см, завършващи с единични съцветия. Горната страна на листата е сивозелена, а долната пепелносива от покриващите я влакна. Срещат се и растения с яркозелени лис та. Цъфти в жълто, бяло или жълто-бяло. Пиретрумът е единственото инсектицидно растение, което успешно може да бъде култивирано в северния географски по яс. Употребява се под формата на водни извлеци или директно силно надробен като инсектицид в биологично то и биодинамично земеделие.
Действа като тотален инсектицид без да е вреден за човека и топлокръвните животни. Поради тия му свойства освен в екологично то земеделие влиза в състава на различни използвани в домакинството (най-вече срещу комари и мравки) ин сектицидни препарати, как то и в животновъдството. Името на растението води началото си от епохата на Римската империя, когато лозарите на територията на Далмация (сега част от Хърватска) са го използвали стещу насекомните неприятели. Днес то е незаменимо средство за растителна за щита в биологичното (органично) земеделие. Може да бъде отглеждано и използвано в рамките на съответ ната ферма, което намалява разходите за обезпарази-тяване.
Далматински пиретрум (Crrisanthemum cinerariae folium). Среща се в диво състояние на Балканите (Албания, Черна гора, Хърватска). Култивира се заради неговите инсектицидни свойства, определени от съдържаните в цветовете пиретрини. Образува многочислени ребристи цветоносни стъбла, дълги 80-100 см, завършващи с единични съцветия. Горната страна на листата е сивозелена, а долната пепелносива от покриващите я влакна. Срещат се и растения с яркозелени лис та. Цъфти в жълто, бяло или жълто-бяло. Пиретрумът е единственото инсектицидно растение, което успешно може да бъде култивирано в северния географски по яс. Употребява се под формата на водни извлеци или директно силно надробен като инсектицид в биологично то и биодинамично земеделие.
Действа като тотален инсектицид без да е вреден за човека и топлокръвните животни. Поради тия му свойства освен в екологично то земеделие влиза в състава на различни използвани в домакинството (най-вече срещу комари и мравки) ин сектицидни препарати, как то и в животновъдството. Името на растението води началото си от епохата на Римската империя, когато лозарите на територията на Далмация (сега част от Хърватска) са го използвали стещу насекомните неприятели. Днес то е незаменимо средство за растителна за щита в биологичното (органично) земеделие. Може да бъде отглеждано и използвано в рамките на съответ ната ферма, което намалява разходите за обезпарази-тяване.